151 фирми искат батерии за 5 млрд. лв. при налични само 1,154 млрд. евро (Обзор)
Ако се отложи либерализацията на тока за домакинствата, може и да няма европари за енергетиката
Очакванията за неимоверен брой предложения по процедурата за големи батерии се сбъднаха. В неделя Министерството на енергетиката заяви, че кандидатите са 151 и предложенията им са на обща стойност почти 5 млрд. лв. Толкова са депозирани до крайния срок, който беше 16,30 часът на 5 декември. Съоръженията са за съхранение на ток за минимум 3000 мегаватчаса за 1,179 млрд. лева, от които грант са 1,154 млрд. евро. Така че
подадените проекти са за близо 4 пъти повече пари, отколкото са предвидени
Процедурата “Национална инфраструктура за съхранение на енергия от ВЕИ” по ReStore от Националният план за възстановяване и устойчивост беше обявена на 20 август.
Максималният интензитет на безвъзмездното финансиране е до 50% от допустимите разходи за 1 мегаватчас използваем енергиен капацитет. Няма минимален размер за финансиране на всяко предложение, а максималният грант е 148 643 080 лв.
От министерството заявяват, че в рамките на тази инвестиция се подкрепят изграждането и въвеждането в експлоатация на съоръжения за съхранение на електроенергия от възобновяеми източници с минимум 3000 мегаватчаса капацитет, присъединени към електропреносната и електроразпределителните мрежи.
Но тъй като периодът на зареждане и разреждане на тези съоръжения е по 2 часа, то става въпрос за 1500 мегаватчаса.
Това е сериозно число, при положение че по данни на Агенцията за устойчиво енергийно развитие към 2023 г. фотоволтаиците в България са били 2871 мегавата, а вятърните централи - 697.
Още преди големия интерес към изграждане на батерии с европари, стана ясно, че в Електроенергийния системен оператор са подадени заявления за присъединяване на батерии, и то за огромни количества.
Подадените заявления бяха за колосалните 8000 мегаватчаса
Изчислено като капацитет за съхранение, това дава над 24 000 мегаватчаса. Това е 6 пъти повече от ПАВЕЦ “Чаира”, която е най-голямата батерия и може да съхранява 4000 мегаватчаса.
Тогава експерти сметнаха, че ако те станат факт, в България ще се инвестират 3,6 млрд. евро, тъй като средната цена на мегаватчас батерия е между 150 000 и 160 000 евро.
Имаше съмнения, че това се прави и от фирми, които нямат намерение да строят батерии, а да търгуват резервирания капацитет в мрежата. Затова
КЕВР въведе изискване за гаранция от 50 000 лв. за мегаватчас,
за да спре спекулантите.
Явно 151 фирми са успели да извадят разрешения за присъединяване и да подготвят проекти по процедурата.
“Удовлетворен съм от сериозния интерес към изграждането на съоръжения за съхранение на енергия от ВЕИ. Това е гаранция за значително увеличаване на дела на енергията от възобновяеми източници в енергийния микс. Успешната реализация на проекти за батерии ще допринесе значително за сигурността на енергийната система в България и в региона”, коментира министърът на енергетиката Владимир Малинов.
Инвестициите по процедурата трябва да бъдат изпълнени и съоръженията да бъдат въведени в експлоатация до март 2026 г. През май 2025 г. ще бъдат проверени степента на зрялост на проектите и тяхната реализация, заяви министерството.
Преди процедурата за големите батерии, която трябва да се разплати от втория транш на плана, за който още не е ясно дали ще дойде, бяха обявени две инвестиции за батерии, но към възобновяеми източници.
Това стана през март, а финансирането е отново по плана за възстановяване.
Първата е инсталирана мощност от 200 киловата до 2 мегавата, а втората – над 200 киловата.
Финансовото подпомагане е за 535 млн. лв., като то е само за батериите.
На 2 ноември Министерството на енергетиката обяви, че по тези две процедури са класирани 249 проекта за производство на електроенергия от ВЕИ и за съхранение на електроенергия.
Към 31 март 2026 г., когато трябва те да са готови, ще има нови 3000 мегавата възобновяеми източници и около 1200 мегаватчаса батерии.
Само че дали това ще се случи, още не е ясно, защото в парламента са депозирани проекти за изменение на Закона за енергетиката, които отлагат либерализацията на пазара на ток за домакинствата. Ако бъдат приети, това означава, че втори транш и изобщо пари за проектите в енергетиката няма да се получат. За това бяха категорични депутатът Делян Добрев и високопоставени експерти в енергетиката.