Крита ли е мраморната глава на богинята Тюхе в Пловдив, спорят археолози и реставратор (Снимки)
- И двете страни са единодушни – скандалът около Епископската базилика е унизителен
- Изследователите на древното минало твърдят, че са били пренебрегнати при проучванията на паметника
- Имам документация, че мраморният артефакт е регистриран преди години, отговаря проф. Елена Кантарева
Не секва скандалът с новооткритата мраморна глава на главната богиня на Филипопол Тюхе. Тя беше извадена на 27 ноември при внезапна проверка в Епископската базилика на Пловдив. Тогава експерти от инспектората на Министерството на културата начело с неговия шеф Александър Трайков, археолози и криминалисти влязоха в обекта и пристъпиха към разкриването на изящния артефакт.
Ден по-късно директорът на Археологическия музей в Пловдив доц. Костадин Кисьов оповести, че главата на Тюхе е била укривана от “Старинен Пловдив”, който стопанисва базиликата. Той визира шефката на общинския институт проф. Елена Кантарева–Дечева, която навремето реставрира мозайките в базиликата.
Бляскавата находка от Филипопол в годината, когато в Хераклея Синтика се появиха две цели статуи, а във Варна – мраморна фигура на римски гражданин в цял ръст, беше помрачена от скандала между археолози и реставратори.
Изследователите на древното минало са категорични, че са били пренебрегнати още при проучванията на базиликата. По думите им непрекъснато се е бързало и се е давало единствено превес на мозайките от реставраторката Елена Кантарева. Археологът Жени Танкова заяви, че
не ѝ било разрешено да направи по-голям сондаж, за да проучи по-ранната сграда,
върху която стъпва Епископската базилика. А предположенията са, че именно мраморната глава на Тюхе е стояла в по-древния храм.
Тюхе, или на новогръцки Тихи (късмет – б.а.) е богиня на съдбата, щастието и благоденствието. В римската митология ѝ съответства Фортуна. Находката от Филипопол е с типичната корона муралис (крепостна корона – б.а.) и се явява закрилница на града. Тя e произведение на античното изкуство, изработена е от висококачествен мрамор със стилови белези, характерни за елинизма.
“Става дума за статуя от I-III в., висока поне 2 метра”, смята Кисьов. И загатна, че
вероятно има и торс
“Може да има, но дали е запазен, не може да се каже. Най-бързо и лесно се чупи главата и ние много рядко намираме подобни находки, повече откриваме торсове. На Римския форум сме разкрили няколко статуи, но всички са без глави. А извадената от базиликата е прекрасна. Твърде възможно е да е била част от по-стария езически храм, как иначе ще дойде дотук”, коментира археологът Елена Кесякова.
Тя е първият проучвател на базиликата още през 1983 – 1985 г. Тогава разкрива мозайките, които престояха десетилетия, затулени в пясъци. През 2015 г. проучванията бяха възобновени във връзка с реставрацията на цветните пана и експонирането им с финансовата помощ на “Америка за България”. Тогава Кесякова отново бе на терена заедно с Елена Кантарева.
Реставраторката е категорична, че този артефакт още тогава е бил регистриран и през 2021 г. тя е уведомила за това Министерството на културата, заместник-кмета на Пловдив Пламен Панов и “Америка за България”.
“Археологическият екип, включително научните ръководители, не е бил уведомен за съществуването на този артефакт от г-жа Кантарева-Дечева. Научихме за него от разследващите”, реагираха в позиция 12 археолози от музея. А Елена Кесякова определя казаното от реставраторката като “много грозна лъжа”.
“При моите проучвания такъв артефакт не е регистриран. Моята техничка Стоянка Петрова е заснела всяко камъче на обекта.
Ще вземем дневника от разкопките през 2015 г.
и ще видим правен ли е сондаж. Категорично отричам. Как може оттогава да знаем, че има мраморен артефакт и да стоим и да не го забележим?”, реагира Кесякова.
Проф. Кантарева отговаря, че разполага с документация за това. И настоява, че находката е била регистрирана по-рано. Но отрича да е правила нерегламентирани намеси и констатации за откриване на движими културни ценности, каквато е тази мраморна глава.
Скандалът между нея и археолозите засега няма изгледи да приключи. Но всички са единодушни, че това, което става с Епископската базилика в Пловдив, е унизително. Точно с нейните мозайки и с тези от още два обекта – античната сграда “Ирини” и Малката базилика, Пловдив кандидатства за вписването им в ЮНЕСКО. Кантарева предупреждава, че при разразилата се ситуация не е изключено кандидатурата на втория български град да бъде отхвърлена.
Самата Елена Кесякова уточнява, че през 2015 г. дори не е правила разкопки на този обект. “Наблюдавах единствено какво излиза след демонтирането на горния мозаечен под. Тогава нямаше податки за мраморна глава. В един момент Кантарева взе, че затвори обекта само тя да влиза в него. А аз разполагах с разрешение за разкопки, аз съм археолог и тогава с нея имахме неприятности. Видяха, че с мен не могат да се справят, и решиха да ме отстранят. Тогава проучванията продължи колежката Жени Танкова. Но как си представяте, че 4 г. тя ще знае за тази мраморна глава и няма да я открие”, пита Кесякова. Смята, че е груба грешка да остане непроучен по-ранният храм под базиликата.
“Много е грозен скандалът с базиликата и трябва да се потърси причината за него. И най–вече да се изясни истина ли е всичко, което излезе наяве”, коментира археоложката, проучила едни от най-знаковите антични обекти в Пловдив.
На този етап проф. Елена Кантарева не желае да отговаря. “Спорът се превръща в научен, а аз за всяко нещо имам документи. Аз съм професионалист, познавам законите и никога през живота си не съм си позволявала да ги нарушавам”, обясни тя. Определя изваждането на мраморната глава от базиликата като “нарушаване на автентичност и цялост на един обект, вписан в индикативната листа на ЮНЕСКО”.
Според нея археологическо проучване се прави поне в рамките на седмица, на месец. “Какво значи да дойдат и за 3 часа да разкопаят и да извадят и изнесат главата”, пита Кантарева.
Как ще приключи целият спор, на ход са проверяващи и разследващи.