С бюджета за 2025-а: данъчна амнистия, по-скъпи цигари и алкохол и 20% ДДС за всички без хляба (Обзор)
- Сливат НАП и митниците
- Държавата ще бъде пестелива с разходите
- Няма да вдигат осигуровките
Пет мерки, които да донесат допълнителни приходи от 12 млрд. лв., залага финансовото министерство в бюджета за догодина. Той ще бъде приет от правителството и внесен в парламента през следващата седмица, обяви в сряда финансовата министърка Людмила Петкова.
Анализът показал, че в хазната за следващата година има недостиг от 18 млрд. лева. Мерките, които ще предложим, са за 12 млрд. лева, така че
дефицитът да влезе в рамките на 3%, или 6 млрд. лева,
коментира Петкова. Мерките за повече пари, които влизат в проекта за бюджет, са облагане на свръхпечалбите на банките, данък вместо концесионни плащания за подземните богатства, амнистия за невнесени в срок данъци и осигуровки и за недекларирани доходи, по-висок акциз за цигарите и алкохола и връщане на ставката на ДДС на 20% за всички с изключение на хляба, за който ще остане 0%.
Най-много пари се очакват от данъчната амнистия - близо 5 млрд. лева
След това са увеличените акцизи, които би трябвало да донесат 1 млрд. Тяхното вдигане означава, че алкохолът и цигарите догодина ще поскъпнат.
Няма да се предлага вдигане на осигуровките, защото тази мярка не срещнала подкрепа при разговорите с работодателските и синдикалните организации и парламентарните партии.
“Водещо за нас е да няма увеличение в основните данъци и осигуровките, защото те оказват пряко влияние върху инфлацията и икономическото развитие. Затова предлагаме мерки, които имат най-малък негативен ефект”, обясни финансовата министърка.
Пестелива ще бъде държавата догодина с част от разходите. Министерството на финансите направило цялостен анализ на проектите по капиталовата програма, за да могат да бъдат осигурени средства за 2025 година. Те
ще отидат там, където са започнали работа, но няма да бъде приключена до края на тази година
Пари за нови проекти ще се отпускат за три основни направления. Първото е свързано с административни разходи - например за текущи ремонти и дейности, без които съответната институция не може да функционира. Второто е свързано с IT системите, тъй като цялостната дигитализация е необходима на администрацията и икономиката. И третото направление ще са разходи за национални стратегически проекти.
Людмила Петкова обясни, че към законопроекта за бюджета в преходните и заключителните разпоредби ще бъдат включени всички предложения за промени в съответните закони, по отношение на които се отнасят за приходните, съответно разходните мерки. Там ще има и текстове за създаване на Единна приходна агенция чрез обединението на НАП и митниците. Всъщност ще се правят промени в законите за НАП и митниците и в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
По тази идея Министерството на финансите започна работа още преди година. Мотивите са, че така ще има по-ефективно събиране на приходите. В ЕС подобни агенции имало в Дания, Естония, Ирландия, Испания, Литва, Полша, Португалия, Словакия и Унгария. Единни приходни органи функционират още в САЩ и Великобритания. Сливането на НАП и митниците е определено за догодина, защото тогава се очаква България да влезе в Шенген и по суша.
Това предполагало сериозна реорганизация в митниците, така че това бил и моментът да се направи сливането на двете агенции.
Четири пъти досега е имало идея НАП и митниците да бъдат събрани в мегаагенция
Препоръката за това е още в началото на реформите през 1999 г. и идва от Световната банка. Първият опит да се реализира датира от времето на кабинета на Иван Костов. Първоначалната идея обаче среща сериозна съпротива, включително в самото СДС, и е изоставена.
Вторият опит е направен през 2005 г., когато се създава Националната агенция за приходите. Тогава финансов министър е Пламен Орешарски, а депутатът Йордан Цонев предлага да се създаде национална агенция за приходите по модела, разработен от Световната банка.
Отново има съпротива,
БСП и цялата опозиция се обявяват против и работната група, създадена тогава, не стига до конкретен проект.
През 2014 г., когато Орешарски вече е премиер, а Петър Чобанов – финансов министър, предложението отново идва от ДПС. Според Чобанов идеята за сливане на Националната агенция за приходите и митниците е сериозно предложение за дългосрочна реформа.
Същата година, но вече в правителството на Бойко Борисов, тогавашният финансов министър Симеон Дянков допълва идеята за сливане с преместване на централата на митниците в Русе. Синдикатите излизат с декларация, че това е поредният опит на господарите на задкулисието да елиминират митниците чрез благовидно сливане. Следват протести пред финансовото министерство и реформата така и не се случва.
Вдигат от януари заплати на полицаи, военни и във вузове според обещаното
Заплатите в МВР, Министерството на отбраната и във вузовете ще бъдат увеличени през 2025 година така, както е гласувано в Народното събрание, обеща Людмила Петкова. Първоначално във финансовото министерство се обсъждаше отлагане на по-високите възнаграждения с половина година, вместо вдигане още от януари, за да бъдат спестени поне 1 млрд. лв. Сега тази идея е отпаднала.
За останалата администрация Петкова обясни, че се предвижда нова политика по доходите и увеличение от 10% на заплатите.
МВР е министерството с най-големите разходи за възнаграждения - общо 2,5 млрд. лв. за тази година. Новото правило, гласувано през февруари, залага увеличение с 40-50%, което означава още 1,2 млрд. лв. Същият процент е заложен за Министерството на образованието и науката. Новите възнаграждения във висшето образование товарят бюджета с още 200-400 млн. лв.
Разходите за заплати в отбраната пък достигат 1,7 млрд. лв., като правилото, прието през април, се очаква да натежи с допълнителни 500-600 млн. лева.