Снегът ще изпревари астрономическата зима, надежда за бяла Коледа
- Декември настъпва с валежи
- Затопляне през последните дни, но снежинки в новогодишната нощ
Метеорологичната зима тази година изпреварва астрономическата, която идва на 21 декември. С дъжд, сняг и по-ниски температури настъпва последният годишен месец, а за Коледа вече ще има достатъчно сняг за любителите на белите писти. Това прогнозира шефът на синоптичния център TV-MET Петър Янков.
Очакваните температури са около средните климатични норми за месеца - между 4 и 8 градуса за максималните и между минус 3 и 4 градуса за минималните.
През първата и третата десетдневка ще е малко по-студено от нормата - между 3 и 7°, а в средата на месеца - от 6 до 10.
Около установените климатични норми ще са и месечните валежи за голяма част от страната - до 30-50 л/кв. м, а на места главно в Рила и в Родопите до 50-80. След 10 декември се очакват повече валежи в западните райони и в крайните южни части от страната.
Динамично ще е времето през първата десетдневка.
Дъжд и сняг ще валят на 7 и 8 декември,
по-интензивно в източните райони. По планините ще пада мокър сняг.
Краткотрайно затопляне се очаква на 9 и 10 декември, после пак ще захладнее. От 11 до 12 декември ще вали сняг, главно в западните и в североизточните райони. Очаква се снежна покривка от 2 до 5 см.
През втората десетдневка (от 13 до 20 декември) ще бъде сравнително топло, често явление сутрин ще са мъглите.
Между 20 и 23 декември се очакват валежи от сняг. Астрономическата зима ще настъпи на 21 декември. А 22 декември е най-късият ден през годината - 9 часа и 2 минути. През този период вече
в планините снежната покривка ще е от 30 до 60 см
На 26 и 27 декември се очакват валежи от дъжд и сняг, по-интензивни в западната половина от страната.
Затопляне ще настъпи през последните дни на 2024 г. Ще бъде сухо, с условия за мъгли, температурни инверсии и замърсяване на въздуха в ниските места.
На 31 декември - в новогодишната нощ, и на 1 и 2 януари ще вали сняг, по-интензивно в западните и в централните райони от България.
Средно през повече от половината дни времето през декември се определя от антициклон. Обикновено при такива обстановки в планинските райони е предимно слънчево и сравнително топло, а в ниските места - мъгливо и по-студено. Често се наблюдава инверсия - температурите в планините са по-високи, отколкото в равнините. Температурната инверсия е причина мъглите в ниските части да са трайни и често да се задържат през целия ден. Най-мъгливи у нас са западната част на Дунавската равнина, котловините и Пазарджишко-Пловдивското поле.
Средното количество валеж у нас през декември е между 30 и 60 литра на квадратен метър. Поради често преминаващите средиземноморски циклони в южните райони и в планините надминава 100 л/кв.м. В Дунавската равнина и високите полета на Западна България обикновено се образува покривка от 20 - 25 см. При по-обилен снеговалеж и над половин метър.
Снежните виелици и снегонавявания пък са характерни главно за Източна България. Там на отделни места преспите могат да достигнат до 3-4 метра. Те често стават причина за затворени пътища и откъснати от света населени места.
Друго характерно явление за декември е след спиране на снеговалежите над страната да настъпи изясняване с много ниски минимални температури - под минус 10, минус 15 градуса.
Най-ниските температури са били между -28 и -23°,
а по Черноморието поради затоплящия ефект на морската вода малко по-високи - до минус 20.
Най-студено е било в Ихтиман - минус 34 градуса, в Ботевград и в Божурище - минус 32, в Трън - минус 31 градуса.
В София най-ниската измервана температура през декември е -27,5 градуса, в Плевен е -24, а в Пловдив - минус 21,7.
От началото на новия век
най-студен декември е регистриран през 2001 г., когато средните температури са с 3 до 6 градуса по-ниски от нормалните. Тогава в София само през 5 дни от месеца е над нулата, а в Русе през целия декември има снежна покривка.
Нерядко обаче е наблюдавано и обратното - при пренос на по-топъл въздух, най-често от югозапад, температурите се повишават и достигат необичайните за сезона 15- 20 градуса. Това са т.нар. поврати на топлина. Дните с такива обстановки обаче са малко. Те са най-често между 12 и 16 декември и към края на месеца. Между 26 и 30 декември това затопляне е известно като новогодишно затопляне и е свързано с преминаването на средиземноморски циклон. Обикновено в местата северно от планините духа силен вятър - фьон. Но след това преминава студен фронт и новата година идва със сняг.