Моят 10 ноември: От 76 лв. заплата и разселени родители при соца до бизнес със заведения по Черноморието
Голямата болка на бургазлията Тошко Иванов е загубата на Петър Стоянов от Георги Първанов през 2002 г.
Той е на 18 г., когато получава първата си заплата като помагач в кухнята. Била е 76 лв. Годината е 1978 г., а току-що завършилият училище младеж е Тошко Иванов, който днес е на 65 г.
В Бургас минава за емблема на демокрацията и е в първите редици на СДС от началото на 90-те години.
Демократичните промени откриха за мен и
семейството ми много възможности,
казва Иванов. Най-голямото предимство за него е свободата да се изразяваш и да се развиваш според собствените си убеждения.
Завършил е гимназията по туризъм "Асен Златаров" в Бургас, а после и университет в тази насока.
Преди демократичните промени от 10 ноември 1989-а сменя много длъжности, свързани с туризма, включително започва и частен бизнес в сферата на ресторантьорството. Станало през 1989 г. с прословутия Указ 56, който е първият опит на Тодор Живков да насърчи развитието на пазарна икономика.
Пробва се и с животновъдство при отглеждането на прасета в местността Шилоко край кв. "Меден рудник". Истински обаче се отдава на частния бизнес през 90-те, когато започва да менажира няколко заведения по Южното Черноморие, прави и собствен сладкарски цех.
Плътно до него е и съпругата му Пенка, също на 65 г.
"Изведнъж усещаш колко си пропуснал при социализма, докато нормалните хора на Запад са се развивали", казва Тошко Иванов, който на 10 ноември е на 30 г.
Будният му ум и инициативност бързо го позиционират като бизнесмен от средната класа, а политическите му убеждения го отвеждат в СДС, където стига до зам.-председател на партията в Бургас. Сега е член на КОД (Консервативно обединение на десницата - б.р.).
"През 1989-а бях млад и с много надежди за промяната на България. Огромна част от тях се случиха. За жалост, имахме и известни неуспехи. СДС е управлявал малко над 6 г. Нашето правителство беше в най-трудните моменти за държавата.
Радвам се и съм изключително горд, че
предопределихме развитието на България към Европа,
към евро-атлантическите ценности, но станахме жертва на всичките тези усилия и за жалост, непопулярни реформи, които имахме волята да осъществим", обобщава днес Тошко Иванов.
Най-голямата му болка е загубата на Петър Стоянов от Георги Първанов на президентските избори през 2002 г.
Тошко не е от тези, които говорят с носталгия за миналото, а по-скоро с насмешка и ирония за Бай-Тошовото време. Още повече че след 10 ноември научава някои неща, свързани с рода му, които го отвращават от бившия строй.
Оказва се, че е потомък на репресирани. Едва при демокрацията
като по-голям разбира, че дядо му е пратен в
лагер в Белене,
а баба му - интернирана в Куртово Конаре.
Заради политическите им убеждения и самите му родители са разселени при социализма в сърцето на Родопите - в Мадан, като неблагонадеждни.
"Бях на 4 години, когато се чудех защо дядо ми тайно слушаше едно радио, долепен до него. По-късно разбрах, че става дума за "Свободна Европа" и че е имало за какво да го слуша", спомня си днес Тошко Иванов.
Голямото предимство на демократичните промени за него е и свободата да пътува. Преди 10 ноември е работил 3 г. в бившата ГДР, но Берлинската стена не е прекрачвал.
След 1989 г. чака 3 месеца за визи, за да посети приятелите си германци, но след като отпадат през 2000 г., всяка година свободно си ходи до Германия.
Там се раждат и двете му внучета, плод на любовта между сина му и германка, с която се запознават през лятото на морето в България.