Диктатура на тъпоглавите
У нас тлее разлом, потиснат и нерешен, неизговорен и изопачен
За превратностите на съдбата се замислих. Дивашката реакция на театрална пиеса, от една страна, е обида за изкуството, а от друга - илюстрира духовната нищета у някои слоеве, от трета, разкрива войнстващата простащина на конкретна партия, финансирала позорното сборище пред Народния театър. И за сетен път се срещаме с
непреодолимите личностни комплекси
на вездесъщата Нешка.
Но тази история има и четвърта страна, която едновременно я допълва и обезсмисля. В своя статия от 2022 г. литературният историк Росен Тахов пише следното:
“На 26 ноември 1893 г. Шоу отбелязва в дневника си: “Започната нова пиеса - романтична пиеса. Идната пролет “Оръжията и човекът” е почти готова, остава само да се ситуира мястото на действието. “Търсех война за основа - разказва авторът. - Е, аз съм абсолютен невежа по отношение на историята и географията, така че пообиколих приятелите си и ги разпитах знаят ли за някои войни. Те ми разказаха за няколко, от Троянската до Френско-пруската”.
Бърнард Шоу се спира на Сръбско-българската от 1885 г., която му рекламира фабианецът Сидни Уеб. Сръбски или български обаче да са декорите на сцената? Драматургът първо избира комшиите, но после се мести у нас. Защото друг информатор му дава битови сведения за България. Това е Еспер Серебряков, командвал Дунавската флотилия и живял в Русе.”
Аха! Значи ирландският драматург, живял преди близо век и половина, просто е ползвал Сръбско-българската война в творческото си вдъхновение, накълцал е по свое усмотрение историческите събития, за да опише човешкия упадък.
Лоша ли е такава екстравагантност?
Укоримо ли е безпардонното невежество на автора днес, когато най-напредналите цивилизации приемат чернокожа актриса в ролята на Ан Болейн? И никой филм не пробива, ако в него няма гей драма. Кога изкуството се приема за вредно?
Как МВР допусна тълпа реднекове да бият и унижават артисти? Този въпрос заедно с непукизма на властващите дълго ще ни измъчва особено ако гамените не бъдат издирени и изправени пред правосъдието.
Но ето ви още един парадокс! Сред пострадалите заради Шоу и Малкович е режисьорът аниматор Теодор Ушев, описал в емоционален пост как е бил плют, замерян, заливан, удрян и гонен в присъствието на пасивната полиция само защото се е опитал да отиде на театър.
Това обаче е същият прогресивен творец, който преди 4 г. разпрати
инструкция до протестиращите срещу властта как да нападат полицаите в гръб,
да чупят витрини на банки и да палят кофи за боклук…
Не знам къде е вярното сечение, но съм сигурна, че днешната дандания е естествено продължение на отдавна тлеещ разлом, потиснат и нерешен, неизговорен и изопачен.
Донякъде е успокояващ фактът, че и това ще мине, защото всичко вече се е случвало. “Великият диктатор” получава пет номинации за “Оскар”, след което Чарли Чаплин е подложен на преследване от маккартистите и в крайна сметка е принуден да напусне Щатите.
Пак е било диктатура на тъпоглавите и пристъп на масово умопомрачение.