Страх от безработица кара българина превантивно да свие харчовете си
Сега не е време да се правят големи покупки, смятат хората
Българинът се е уплашил от задаваща се безработица и инстинктивно свива харчовете, особено за неща, които са извън стоките от първа необходимост - храни и лекарства. Това показва тримесечното измерване на потребителското доверие за октомври. Изследването на Националния статистически институт сочи, че потребителското доверие
е намаляло с 3,8 пункта за последното тримесечие
и макар все още да не е паднало до нивата от времето на пандемията и последващата голяма инфлация, се е устремило натам.
Общата оценка на хората за развитието на икономическата ситуация в страната през последните 12 месеца остава без съществена промяна в сравнение с юли. Лошото е, че очакванията на хората за следващата година както за развитието на икономиката, така и за личния бюджет на домакинствата им стават доста песимистични.
Най-силно впечатление правят засилените страхове от настъпваща безработица, каквато все още няма. Поне досега през 2024 г. делът на безработните в България плавно спада, за да стигне през септември до 4 на сто в сравнение с 4,4% през миналия септември. Това е един от най-ниските показатели в ЕС.
И въпреки това делът на българите, които очакват да останат без работа през идните 12 месеца, се увеличава рязко в момента до 17,2%, след като дълго време беше около 10 на сто.
Въпреки че всеобщите очаквания за инфлацията през следващата година не са особено високи и дори намаляват в сравнение с преди, страхът от оставане без работа кара много хора превантивно да затегнат харчовете, особено за трайни и скъпи стоки, показват данните.
Делът на тези, които смятат, че сега не е времето да се правят големи покупки, ремонти, да се мисли за нова кола или жилище, се увеличават с 5% в сравнение с юли. Предпазливостта се отнася и за склонността към спестяване на средства в днешната ситуация.
Малко по-плавно, но все пак се увеличава и делът на българите, които очакват домакинството им да изпадне във финансови затруднения през следващите 12 месеца.
Данните на НСИ за оборотите на търговците на дребно за септември показват същата тенденция. Тези обороти се увеличават с 4,8% в сравнение със септември 2023 г., но това се дължи предимно на
оборотите при храните, които се вдигат с 10,5% на годишна база, докато при останалите стоки има застой
и дори намаление. А и в повишените обороти трябва да се отчете все пак инфлацията, която макар и ниска, все още е над 2% за година.