Икономисти "вързаха" бюджет без дефицит, само с „охлаждане на амбиции и обещания"
Сметката за парите на държавата излиза без вдигане на данъци и без замразяване на заплати
Алтернативен бюджет, без дефицит, но с „охлаждане на амбиции и обещания", без повишаване на данъците и без замразяване на доходи представиха икономистите от Института за пазарна икономика.
Техните сметки изпреварват внасянето на официалния бюджет от служебния финансов министър Людмила Петкова, която все още не е представила такъв, но обещава да бъде с дефицит от 3%.
Основната цел, която си поставят икономистите от ИПИ- в средносрочен план дефицитът, който след пандемията остава висок да намалее до балансиран бюджет в средносрочен план. Техните разчети доказват, че тя може да бъде постигната и без вдигане на данъци и/ или замразяване на доходи.
Главният икономист на ИПИ Лъчезар Богданов е категоричен, че е достатъчно да има "охлаждане" на амбициите и обещанията в бюджета". И даде пример с обещанията за повишаване на доходите. „Хубаво е да бъдат вдигнати заплатите с колкото се може повече, но въпросът е откъде ще дойдат средствата. "Охлаждане" на амбициите в бюджета не означава орязване, а става въпрос за реален приемлив ръст", обясни Богданов.
"Догонваме, конвергираме и имаме отворен пазар на труда, но въпросът е да има котва в бюджета. Може да има леко изпреварващ ръст на заплатите, но не много", добави Богданов.
Той настоява също за реформи в администрацията и публичния сектор. Богданов посочи броят на заетите в публичния сектор се увеличил с близо 16 000 души, а в администрацията - с около 1000 души. Трябват ли толкова много хора да обслужват такова голямо население, зададе въпрос икономистът.
Подценявани в поредица бюджети, според Богданов все още остават инвестициите, предприемачеството, иновациите, повишаването на продуктивността. „Липсва каквато и да е фискалната политика, която да насърчава средносрочния и дългосрочен икономически растеж. Трябва да има политика, която да насърчава предприемачеството, бизнеса и инвестициите", смята икономистът.
По повод често дискутираната напоследък мярка за свиване на дефицита- по-високи данъци, Богданов бе категоричен : ниски данъчни ставки, борба с всякакви вратички и заобикаляне на закона, премахване на преференциите, по-висока събираемост, данъчните стимул за разходи за иновации и развиване на развойната дейност, намаляване тежестта върху доходите", са рецептата.
Балансирането на бюджета изисква и мерки в сферата на разходите, които освен намаляване на заетите в публичния сектор, тавани на нормалното нарастване на разходите, насочване на социалните разходи и премахване на дефицита в средносрочен план, частни инвестиции в инфраструктура, капиталова програма, концесии.
Бившият вицепремиер Николай Василев пък смята, че няма нито една причина на света бюджетите да имат дефицит. Той отсече, че няма да подкрепи нито един бъдещ финансов министър, който вкара в парламента бюджет с дефицит. Той стои зад идеята за съкращения в държавната администрация и дори добави, че „ако има 20% съкращения в администрацията, никой няма да разбере, че нещо липсва".
Как икономистите от ИПИ виждат бюджета и икономиката в момента сподели старши изследователят Петър Ганев. „Приходите в бюджета са трайно в рамките на 37-38% от БВП и стоят сравнително устойчиво, което означава, че ако се говори за дефицит след пандемията то не е заради срив в приходната част или много лоши изпълнения на приходите, а заради промяната на разходната част на бюджета", убеден е Ганев.
Според него, бюджетният дефицит след пандемията остава твърде висок- от 2020 до 2024 г. той остава малко над 3%. А сред решенията на 50-ият парламент, които ще тежат за Бюджет 2025, са за ръста на заплатите в МВР, Министерство на отбраната и новото правило за разходите за висше образование.