Богини и императрици върху мраморния фриз от Филипопол. Кои са те? (Снимки)
- Композицията е била подготвена като украса в чест на победите на Марк Аврелий и сина му Комод
- Принцепсът и Фаустина Млада преживяват трагедии с мъртвородени деца, по–късно се появяват близнаците им, единият от които не оцелява
Изящен мраморен релеф, в центъра на който Асклепий извършва възлияние за здраве, а около него са наредени богини и императрици, е от малкото познати произведения на римското изкуство. Това е фризът на здравеносните божества. Той не е толкова известен на широката публика, но е от шедьоврите, с които разполага нашето културно–историческо наследство. Открит е от археолога Борис Дякович през 1921 г. в района на Източната порта на Филипопол.
Мраморната композиция е
сред най-важните експонати на Археологическия музей в Пловдив
и е доказателство за блясъка на римска Тракия.
Общо фигурите върху фриза са 10. По част от тях обаче липсват божески атрибути. Чии са тези изображения?
Видният специалист по антична история проф. Маргарита Тачева (1936-2008 г.) ги разчете още през 80-те години на XX век и показа, че върху фриза от Филипопол има и императрици, а не само богини, една от които е Хигия, а другата е със спорна идентификация. Откривателят на находката Борис Дякович я определя като Панацея – дъщерята на Асклепий, а професорите Тотко Стоянов и Маргарита Тачева я виждат като Артемида.
В центъра на композицията Асклепий подготвя възлияние за здраве, предназначено за представители на императорския дом на Марк Аврелий. Фризът принадлежи към т. нар. исторически релефи в ранноимператорското изкуство и е създаден във връзка със събитие, пряко свързано с дейността на Марк Аврелий след 172 г. във Филипопол.
“Ако изображението е “историческо”, двете женски фигури, лишени от божески атрибути, биха могли да бъдат отъждествени със съпругата на Марк Аврелий - Фаустина Млада, и нейната починала през 141 г. майка - по-старата Фаустина, съпруга на Антонин Пий. Последната е лесно да се види в забулената фигура на млада жена, наредена край Хигия. Дори повредено, изображението на главата подсказва и характерния за фризурата кок от плитка на темето на императрицата. Женската фигура в левия край на релефа следователно остава да се свърже с по-старата Фаустина”, разсъждава проф. Тачева. След това тя се спира на присъствието на Диоскурите върху фриза (двете момчета с копия вдясно на снимката - б.а.). И ги интерпретира като младите принцове от императорския дом. Това са близнаците от брака на Фаустина с Марк Аврелий.
“Следователно в алегоричната семантика на фигурите от филипополския фриз Диоскурите трябва да се свържат с Комод като Кастор и неговия починал брат Антонин, с когото били обявени за цезари през 166 г.”, смята историкът. И уточнява: “Липсата на мъжка фигура с иконографските характеристики на Марк Аврелий в него изисква допускането, че разглежданият паметник е само част от архитектурната украса, от която не е запазен релефният разказ за императора.”
Според Тачева символното съдържание на фриза е свързано с
възлиянието за здраве
на Фаустина Млада и сина ѝ Комод
Предполага се, че са боледували от хиперфункция на щитовидната жлеза.
Специалистът по антична история припомня, че през пролетта на 175 г. Марк Аврелий научил за узурпирането на властта в Сирия от Авидий Касий. Императорът заповядал да доведат на 9 май в дунавската му военна квартира Комод. На 7 юли, макар и още 14-годишен, бъдещият принцепс получил тога вирилис. С това събитие в живота на римлянина се ознаменувало началото на зрелостта му и на възрастта за военна кариера. Заради военните победи през същата година срещу сармати Марк Аврелий и Комод получили прозвището Sarmaticus през декември 175 г. Веднага след това императорът предприел пътуване към Сирия, придружаван от Комод и Фаустина, която внезапно починала в Мала Азия.
“Следователно събитието, отразено във филипополския фриз, се е случило с Комод приживе на майка му, а именно през 175 г. И най-вероятно е свързано както с получаването на тога вирилис, така и с празничните игри в чест на Диоскурите, с които Комод е бил тясно свързан. В полза на това становище говори и активното участие на Асклепий в действието, който е свързан в по-сетнешните медальони на града с традиционно провежданите игри там”, смята историкът.
И заключава, че вероятно фризът е бил подготвян за завръщането на императорското семейство през 176 г. от Сирия като част от украсата на архитектурен обект в чест на победите на принцепса и неговия син.
В науката е известно, че Марк Аврелий и съпругата му Фаустина Млада преживяват тежки трагедии с няколко мъртвородени деца. По–късно се появяват близнаците Комод и Антонин. Очевидно по тази причина здравеносните божества са важни за култа, който е изповядвал императорското семейство.