Мартин е само на 14 г., но вече създава видеоигри и е най-добрият в международен конкурс по програмиране
Не прекарва цялото си време пред компютъра, а свири на китара, пътува и кара ски
Мартин Панайотов не е от програмистите, които прекарват цялото си свободно време пред компютъра. Предпочита да пътува, да кара ски и да свири на китара. Става втори в международното състезание по програмиране за ученици International Kids Coding Competitions, което е най-голямото постижение на български ученик в историята на състезанието.
Имал е месец, за да подготви проект на тема самолети. Няколко години тренира, за да се включи в надпреварата. Вярва, че това няма да е последният му подобен успех, защото е натрупал достатъчно опит.
Започва да се състезава в 3-и клас,
но казва, че тогава не е гледал толкова сериозно на програмирането. С програмиране се занимава още от началното училище, но скоро разбира, че много му харесва и решава да се опита да създава по-сериозни неща. Мотивацията му идва от собствените му очаквания. Близките му го успокояват, че има достатъчно време пред себе си за големи успехи, но Марти е категоричен, че има цел да постигне нещо в живота и никога не е прекалено рано за това. Иска да знае, че е направил нещо, което хората харесват, за да може да се гордее със себе си.
Преди състезания рядко се притеснява, защото знае, че разполага с достатъчно време, за да предаде готовия си проект, а и е напълно сигурен в знанията и уменията си.
Марти говори с много топли чувства за предишното си училище, ЧОУ “Томас Едисън” в София, защото там е усетил, че има свобода да се развива. “Беше много хубава среда за детство. Помня, че постоянно бяхме навън, играехме игри, а учителите намираха начин да ни забавляват”, казва той.
Сега учи в ТУЕС, което било голямата му цел след 7-и клас. Определя гимназията като точното място за човек като него и бързо успява да се адаптира към новата среда.
На Националните външни оценявания след 7-и клас изкарва 97 точки по математика и 91,5 по БЕЛ. Споделя, че е бил спокоен през цялото време. Преди и да е имал затруднения с българския език, заради НВО-то успява да изчисти всичките си проблеми и в момента му е лесно да се справя с предмета. Литературата му е интересна, но не разбира защо не може да разтълкува дадено произведение, както той го разбира, а трябва да следва чужда дефиниция.
Иска да замине да учи в чужбина, но още се колебае дали да избере Лондон или Австрия. Не вярва, че университетът е фактор за успех, затова все още не знае какво би учил, но със сигурност ще е нещо, свързано с програмирането. От 5 г. се занимава сам с него и вярва, че докато завърши, ще доразвие уменията си.
Освен програмирането му допада и музиката. Математиката му е забавна, но често изпитва досада от многото домашни, които трябва да пише. Не е голям любител на точните науки, въпреки че физиката му била интересна. Учителят му в 7-и клас ги занимавал повече с астрономия и му било любопитно всичко, свързано с Космоса.
Едно от любимите му занимания е да създава свои собствени видеоигри.
“Докато при програмирането се пишат програми и кодове и всяко нещо е закон, при правенето на игри факторите са много, но основното е да се измисли как да забавляваш хората. Причината да започна да се занимавам с правенето на 2D игри е, че включват много креативни сфери в себе си, пък и е много приятно чувството да се забавляваш с нещо твое”, обяснява Мартин. Не го впечатляват тези, които пресъздават истинския свят, защото е по-трудно да изработиш нещо различно, а и отнема повече време.
“Трудно е психически, защото трябва да отделиш много време, за да измисляш нови игри и да останеш мотивиран
през цялото време”, казва той.
Повечето му приятели не се интересуват от програмиране, но редовно играят видеоигри. Обича да кара ски, а любовта към тях му предава баща му. В началото го дразнело, че трябва да става рано, за да излезе на пистата, но с времето започва да оценява всеки момент и много се забавлява.
Марти пътува редовно със семейството си. Миналото лято по негово желание посещават Исландия. Впечатлен е от абстрактността ѝ, от различния вид на градовете, на природата. Разказва за многобройните вулкани, зелени равнини, ледници, фиорди. “Дори цветовете там са различни. Зеленото, синьото... като картина е, сякаш са нарисувани. Просто е сюрреалистично”, казва развълнувано той. Удивила го и приликата на исландската култура с американската, което можело да се усети дори и от вида на супермаркетите.
Мечтае да посети и Норвегия заради любовта си към студените дестинации
Япония също го привлича, защото и там може да кара ски, но и заради технологичното развитие. Иска да посети и щата Калифорния в САЩ, защото там се срещат всичките му интереси. Определя го като креативно място, където се сътворяват най-добрите музикални и филмови произведения.
В свободното си време свири на китара. Не ходи на уроци, а се учи сам и чрез интернет. Не се интересува толкова от музикалната теория, а просто знае, че постоянно му се свири. Прави и опити да пише собствена музика. Допадат му най-вече различните видове рок и фънк. Когато има време, чете биографии на музиканти и други известни личности. Така обогатява общата си култура. Сред любимите му музиканти са Джон Фрушанте от Red Hot Chilli Peppers и Джими Хендрикс. Чете основно през лятната ваканция, защото, докато ходи на училище, не му остава време от учене. Една от любимите му книги е “Властелинът на пръстените”, която прочел още във втори клас, въпреки че тогава не разбрал почти нищо. Понякога пък отделя време, за да рисува и пише, защото му е интересно. Почитател е на sci-fi филмите заради голямата креативност, която се изисква при създаването на този жанр. Най-впечатлен е от тези на Кристофър Нолан.
Марти има котка, която кръщава Джинджър. Тя е част от семейството му от началото на пандемията. Като дете много искал да има именно котка и въпреки че сега ентусиазмът му не е толкова голям, се радва, че винаги има кой да го посрещне, когато се прибере.