Без мобилни телефони в училище? Във Враца си повишиха успеха
- Прибират устройствата сутрин в специални шкафове и ги връщат на децата след часовете
- В началото мрънкахме, че ни нарушават правата, но после се убедихме, че е по-добре да не се разсейваме, разказва седмокласник
- В СУ "Христо Ботев" започнали още преди 2 г. със забрана на джиесемите
Голямо междучасие в СУ “Христо Ботев” във Враца. Децата седят на пейките в двора на училището и оживено обсъждат нещо, други са по спортните площадки за бърза игра с топка. Група от по-големите избухва в смях - техен съученик е разказал последния виц. Никой няма в ръцете си мобилен телефон.
Мярката да не се използват телефони в училище действа от втория срок на миналата учебна година - тогава приели специална програма. Устройствата се взимат в началото на деня и се предават на учениците в края на часовете или дори след следобедната занималня.
“Всъщност въведохме забраната още преди две години - първоначално само в една паралелка, в която беше нарушен психоклиматът и учениците рязко си бяха влошили успеха. Със съгласието на родителите решихме да прибираме телефоните”, разказва зам.-директорката Диана Гоцова.
Причината: учениците
си пишели обиди в социалните мрежи, пращали си заплашителни есемеси
и това често прераствало в сериозни конфликти. Мярката уж била временна само за този проблемен клас, но постепенно започнала да се прилага и при другите.
“В края на първия срок миналата учебна година отчетохме много ниски оценки при по-голямата част от учениците. На обществения съвет споделихме, че една от причините е, че учениците се разсейват с мобилните си телефони. Родителите сами предложиха забраната да важи за всички до седми клас. И това да става при съгласие на повечето от половината родители във всяка паралелка”, разказва Гоцова. Накрая всичко това прераства в училищна програма, която вече се изпълнява успешно.
“Сега и в часовете е по-различно. Децата повече внимават в урока, не се разсейват. При това всички класове си повишиха успеха”, доволни са учителите.
Разказват, че първоначално имало недоволство сред учениците, но мнозинството от родителите били доволни, защото децата им си подобрили успеха и проявяват по-голям интерес към учебния процес.
“Отначало всички мрънкахме, че така ни се нарушават правата, но после свикнахме. То и
не беше много естествено, докато ни преподават нов урок, ние да си чатим с приятели
в социалните мрежи. Някои направо си цъкаха игрички. Така само ядосвахме учителите си, а ние нищо не разбирахме от преподаваното”, разказва седмокласникът Теодор Иванов.
Във всяка класна стая има шкаф, където телефоните се заключват, а ключовете се предават на дежурния учител.
За шестокласничката Ивайла Каменова най-важният резултат е, че всички са подобрили успеха си. “Разбрахме, че и без мобилните телефони можем да живеем и да учим съвсем нормално”, смее се тя.
“По-малките по-бързо приемат мерките и свикват без телефони, по-дисциплинирани са. А и не са толкова зависими от социални мрежи. При това
знаят, че родителите им винаги могат да се свържат с нас,
и това ги успокоява”, споделя класната на V “г” клас Мария Йолова.
Програмата наистина е така разработена, че при необходимост всеки родител може да се свърже чрез класния с детето си. Освен това и ученикът може да се обърне към дежурния учител, когато това се налага, и да получи от него телефона си, за да говори със семейството си.
Всеки родител пък може да се свърже с когото си иска от учителите чрез интернет или по телефона. Преподавателите имат пряка комуникация с родителите и чрез вайбър, където има групи за всеки клас.
“Идеята беше да видим до какви резултати ще доведат мерките по тази програма, споделя бившият депутат и учител по история в училището Красимир Богданов. - Стигна се до това, че учениците започнаха да
общуват повече на живо, играят на забравени преди игри
и да се забавляват в междучасията без мобилните си телефони. Повиши се успехът във всеки клас, това пролича и на национално ниво, където сме сред първите.”
От началото на тази учебна година отново след обсъждане в обществения съвет в СУ “Христо Ботев” решават програмата да обхване и учениците до XII клас. Там нещата изглеждат по-сложни. Дори някои от учителите били против забраната за големите ученици.
“Паралелките ни са профилирани и често се налага използването на телефоните за достъп до интернет. Постепенно обаче
таблетите заменят телефоните
Осигуряват ги спонсори и дарители или ги купуват с училищния бюджет. Тази нужда се замества с използването на таблети. Репортер на “24 часа” стана свидетел на пристигането на поредната пратка.
За подобни мерки училищното ръководство винаги търси съгласието на родителите. Учители споделят, че са могли да въведат програмата направо и без дискусии и подкрепа от родителите и учениците, но с обсъждането бил постигнат отличен резултат.
“Заложихме на убеждението, на това да чуем и доводи, и предложения, които могат да ни накарат да променим нещо в нашите мерки, и сме готови на това”, казва Диана Гоцова.