2024: Бумът на малките компании, които са гръбнакът на строителството (графика)
В очакване на санирането и на общинските проекти са регистрирани 785 фирми - 10,5% от всички в сектора
2024-а ще остане в историята като годината, в която строителният бранш преживя бум на новосъздадени предимно малки фирми.
Да работят на българския строителен пазар, според закона имат право само компании, вписани в поддържания от Камарата на строителите в България Централен професионален регистър. Броят на работещите в тях ги дели на големи, средни и малки.
Към днешна дата в създадения преди 15 години регистър има общо 7462 фирми, като 10,5% от тях са регистрирани само през настоящата година, и то предимно през лятото. А 80% са и новосъздадени, личи от Търговския регистър.
Новината съобщи в навечерието на професионалния празник на строителите – Димитровден, председателят на Управителния съвет на камарата инж. Илиян Терзиев.
“Увеличението на регистрираните при нас компании е започнало през лятото и продължава и през есента. Тези, които са вписани тази година, са 785, предимно малки”, уточни инж. Терзиев.
“След дългия застой сега се очаква работа и по общинската програма, и по санирането, и по други обекти, където участват главно малки и средни фирми, а те са гръбнакът на бранша”, подчерта инж. Терзиев.
Подобно явление, но не толкова мащабно, се случи и в периода 2015-2017 г. Тогава се изпълняваше Националната програма за повишаване на енергийната ефективност на многофамилни жилищни сгради, в която държавата първо инвестира 1 млрд. лв., а след това още 800 млн.
Общинската инвестиционна програма, за която говори инж. Терзиев, е за общо 7 млрд. лв., като засега около 3 млрд. от тях са предвидени в тазгодишния бюджет и в този за догодина.
Това са предимно проекти за благоустройство, немалко са и ВиК ремонтите на градски и селски мрежи. Отделно има 1,1 млрд. лв. за саниране по Националния план за възстановяване и устойчивост, още 287 млн. лв. за втория етап на същата програма и близо 200 млн. за саниране на жилищни блокове в общините, засегнати от зеления преход – Перник, Стара Загора и Кюстендил.
Вероятно именно този немалък ресурс е предизвиквал интерес в бранша към създаване на фирми, които да участват в многобройните обществени поръчки.
Профилът на българския строителен пазар е такъв, че на него преобладават малките фирми с до 49 души персонал.
Поне като брой те заемат най-голям дял сред всички компании от сектора – 88%. (Виж инфографиката)
А по приходи от продажби най-малките фирми – тези с активи до 19,5 млн. лв., заемат още по-голям дял - 97,3% от всички. Едва 20 на брой са фирмите с активи за над 97,5 млн. лева.
Масовото създаване на нови компании има и друго обяснение – тази година се отвори доста работа. Само през първото полугодие на 2024 г. са обявени 2730 обществени поръчки с предмет “Строителство”, чиято прогнозна стойност е 5,7 млрд. лв. Това е с 18,2% повече от същия период на 2023-а, но средната стойност на тези поръчки е всъщност с около 25% по-ниска от м.г. Затова е разбираемо, че общините в момента държат най-голям дял от тези процедури – 71,4%.
Другата особеност на обществените поръчки за строителство в момента е, че основният източник на тяхното финансиране поне за първото полугодие е държавният бюджет. 76,8% от тях са с ресурс, който е отпуснала държавата.
Всички оперативни програми, планът за възстановяване и останалите донорски програми заемат само 23,2%.
Догодина вероятно този дял ще е по-висок, защото тогава ще напредне голямата програма за саниране, но поне към момента инвестициите в строителство са основно бюджетни средства.
Ако се проследят икономическите резултати на строителния бранш за последното десетилетие, се вижда, че тази година Димитровден може да се посрещне подобаващо – според данните на НСИ
произведената продукция в сектора е най-висока от 2014 г. насам
Тя е за 10,197 млрд. лв. само за шестте месеца. (Виж инфографиката) Освен че ръстът в сравнение със същия период на 2023 г. е 28,7%, тази продукция е повече от два пъти по-висока в сравнение с 10 години назад.
Ръстът продължава вече втора поредна година, при това сега за разлика отпреди инфлационният фактор не оказва такова голямо влияние.
Изграждането на съоръжения, в което влизат пътното, енергийното и ВиК строителството, е дори с 62,4% ръст на годишна база и безспорно влияние за това изигра най-вече размразяването на изграждането на скоростния път Мездра - Ботевград, както и на магистрала “Хемус”.
Тези дейности бяха на трупчета в продължение на над 2 години и работата по тях бе възобновена едва тази пролет.
Строителството на сгради - предимно жилищни, които се финансират с частни средства, също има съществен дял от 37,6% от общата строителна дейност.
Неговият годишен ръст е 17,4% и представлява 3,8 млрд. лв. за първите шест месеца на годината.