Защо земята ни е пълна с безбройни скромни войнишки паметници
Да помълчим поне за миг и да помним
Цифрички ли е човешкият живот? Ето табличка от 1926 г., представяща жертвите, които България дава през Първата световна война, която тогава е наричана Общоевропейската или Голямата война. Събрах числата от различните колонки по народности, за да получа общите данни по окръзи.
Бургас – 8093, Варна – 2876, Видин – 4299, Враца – 5729, Кюстендил – 3783, Момчилград (тогава Мастанли) – 3368, Смолян (тогава Пашмакли) – 1607, Петрич – 2404, Пловдив – 9651, Плевен – 6850, Русе – 5105, София – 7580, Стара Загора – 12 598, Велико Търново – 8143, Шумен – 5547. Общо за цялата страна – 88 106.
Това са жертвите само от пределите на Царство България към 1926 г. Тук не влизат загиналите българи от Македония, Беломорието, Поморавието, Западните покрайнини, Южна и Северна Добруджа. Тук не влизат и загиналите, които са били цивилни.
Това е вероятно най-зловещата таблица, която човек може да види. Не е нужно да се прави класация между окръзите. Тогава частите се формират териториално и някои полкове и дивизии имат по-лошия “късмет” да попаднат в изключително кървави сражения.
Прави впечатление и етническият състав на загиналите от българската армия – 74 362 българи, 9604 турци, 1314 цигани (тогава “роми” още не е общоприетият термин), 363 евреи, 2463 – други и непоказани (тук влизат власи, цинцари, арменци и др., например чужденци като Луи Айер или Иван Мърквичка).
За мен продължава да буди недоумение продължаващото неглижиране на участието на българските турци в тази война, а то е масово и героично, но това е друга тема, която заслужава отделен анализ. Националният военноисторически музей публикува още по-страшни и актуални данни за нашите загуби в тази война – 101 224 убити, умрели и безследно изчезнали и 155 026 ранени. Когато човек се замисли над тези числа, може да си отговори защо земята ни е пълна с тези безбройни скромни войнишки паметници.
Представете си следното нещо. За да прочете на екран и осмисли едно име, на човек са му нужни поне три секунди. Ако например искаме да почетем всичките тези 101 224 имена, като ги покажем на телевизионен екран само за 3 секунди, ще са ни нужни 303 672 секунди, или 5061 минути тв време, или една телевизия ще трябва да излъчва имена в продължение на над 84 часа, или три денонощия и половина непрекъснато. И това са жертвите само от едната война на България.
Знаете ли колко време ще ни трябва, за да почетем с три секунди мълчание всеки войник, загинал за България? Над 135 часа, или почти шест дни и нощи. Шест дни и нощи мълчание може би ще се отразят добре на умовете и душите ни на фона на всекидневната какофония от скандали и откровени глупости. Нека помълчим поне за миг и нека помним.
(От фейсбук)