Поотделно сме се кротнали в зимата на нашето недоволство
Ако не разчита на златна рибка и не завижда, българинът ще е щастливец
Гледаме статистическото изследване на Евростат относно доволни ли са от живота жителите на страните в ЕС. Привидно като прочетем, че получаваме оценка 5,9, аха да се възрадваме, дето сме почти пълни отличници, обаче ядец! Оценяват по десетобалната система, а ние сме последни в редичката. Най-нещастните, най-неудовлетворените, най-недоволните от живота си. От собствения си живот.
Въпросите вероятно включват по някакъв начин и обществения климат, но ние поотделно сме се кротнали в зимата на нашето недоволство, даже братята гърци и латвийци са се оценили с по цяла единица над нас.
Румънците пък щастливеят прогресивно
със 7,7, а кога ще ги стигнем финландците, нидерландците и ирландците с техните почти 8, казва ли ти някой, а и май не ги гоним.
Това е статистика, хората отговарят анонимно в представителна за народонаселението извадка, вероятно на случаен принцип. Ама сумирането на отговорите е факт. Няма да анализирам какво значи недоволен. Обратното на доволен. Антонимно в българския език има студен - топъл, твърд - мек, тъмен - светъл, щастлив - нещастен, жив - мъртъв, различни думи, изразяващи противоположните качества. На доволен противоположното се получава само с прибавяне на отрицателната частица.
Сто на сто езикът си има своя логика, но не е работата сега да я търсим. Предчувствам нарастващо недоволство от зачекването на езиковедски въпроси.
Доволно има значение на достатъчно
Тоест толкова, колкото ни е необходимо. Хляб, но ако може и сирене, после, ако може, и вино, а още по-добре да притурим вълшебна покривчица, дето, щом я разгърнеш, ти сервира благини, предоволно е, нали. Пък ако може златната рибка една колибка да спретне, ама пусто нека я преустрои в сарай със собствен асансьор, че и до вила поне из средиземноморските островчета нейде, предоволно си е. И с работа по специалността да се сдобием, пък и на по-висока длъжност, че и сам да съм си шеф и от мен да зависят рой неща, ох, бабанкооо, ох, бабаначко, нали?
Не ме разбирайте грешно. Всеки иска да е удовлетворен от себе си и от работата си, от живота. Нормално е, затова сме хора, а не скотове. По безупречната логика на Щастливеца с неговото “по-добре недоволен човек, отколкото доволна свиня” - човеците са мислещи и стремящи се напред, а свинята си тъне в блатото. И ако по-горе вкарах мотиви от народните приказки, то е, защото се замислих от какво съм била и съм недоволна аз самата. Как бих отговорила на въпросника, ако да го знаех.
Като подрастваща бях недоволна от родителите си, защото нямах пиано. После недоволствах срещу света като цяло, защото се е подредил така, щото моето по заповед на щуката за мен да е сполуката изобщо не му влизаше не само в сметките, ами и в проектосметните документации. Колкото по-млади сме, толкова по-недоволни сме. Докато постепенно разберем, че недоволството е много градивно нещо, при условие, че го обърнеш към себе си. Аз съм недоволна от неумението ми
да изразя с точните думи това, което
смътно чувствам
Но се уча. Опитвам. И ми се получава. Понякога.
Недоволна съм от решенията, които съм вземала, от стъпките встрани, които съм смятала за вярна посока, недоволна съм от заблудите в хора и перспективи, недоволна съм как пропуснах еди- какво си и се нахаках в еди-що си и така ставам все по-човечна май според Алеко. Недоволството от себе си е много полезно нещо, това значи, че си кормчия на своя собствен кораб сред вълните на житейския океан. И ако получиш пробойна или се нахакаш в плитчина, та ни напред, ни назад, не океанът ти е виновен. А най-лесно се набеждава океан. Вълните са високи, вятърът не духа в посоката ти,
тоя до тебе има по-яка яхта,
абе - недоволство да имаш. И все гледаш в паничката на другия, на този, чиято гаванка ти се чини по-голяма, по-красива, по-пълна. Човешкото око, което насита няма.
А ако обърнеш поглед към онзи там, дето гребе на пробита лодка, ама се бори, към другия, дето едва се държи над водата, но плува (не плава, щото салът му се е разбил в скалата),
ще видиш, че че това, което имаш ти е дос-та-тъчно
Доволно. И да продължиш напред и напред, защото и върху лаврите си човек не трябва да ляга.
Ама ние си плюем в пазвите, и чукаме на дърво, та да не чуе дяволът, и бъбрим: абе, не сме добре, бедни сме, нещастни сме, това нямаме, онова нямаме... народопсихология. И най-важното - анкетите са само с представителна извадка. В океана сме, не в жвакащата прегръдка на гьола. Това е предоволно.