Паскал Лагард: Целта на насърчителната банка не е само да кредитира малкия бизнес, а да му помогне да стане голям
Финансовите инструменти на ЕС позволяват да обърнем внимание на по-рискови проекти, казва изпълнителният директор “Cтpaтeгия, paзвитиe, мeждyнapoдни вpъзки” в ВРIІ Frаnсе
Паскал Лагард е работил дълги години в насърчителната банка на Франция - BPI France. В момента е неин изпълнителен директор по стратегията, развитието и международните връзки. Той участва наскоро в конференцията по повод 25-годишнината от създаването на Българската банка за развитие.
- Господин Лагард, в Европа съществуват много финансови инструмент, чиято цел е да стимулират привличането на допълнителен капитал за инвестиции в големи проекти, например инфраструктурни. Как работи насърчителната банка на Франция – BPI France, с подобни инструменти?
- Работим отдавна с подобни неща, например с програмата InvestEU. Знаете, че това е програма, която се основава на успешния опит от Плана за инвестиции, т.нар. План Юнкер. При нея се обединяват под общи правила за функциониране Европейският фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) и още 13 централизирани финансови инструмента на ЕС.
Целта на програмата е да мобилизира допълнителни инвестиции в размер на 372 млрд. евро за периода 2021-2027 г.
Това, което ни дава Европейската комисия чрез тази и други подобни програми, ни позволява да обърнем внимание на по-рискови проекти, които иначе трудно биха намерили финансиране.
Така създадохме успешни кредитни продукти, по които отпускаме по около 400 млн. евро кредити всяка година на иновативни предприятия. Които са едва в началото на съществуването си и трудно биха станали клиенти на традиционни търговски банки.
Ще ви дам само два примера. С тези средства финансираме например предприятия, които се основават на 4-ата индустриална революция, като предлагаме на предприемачите и консултантски услуги, ако са от малки и средни предприятия. Целта на тези консултантски услуги е да обучим тези бизнесмени как от малкия бизнес, с който са стартирали, с течение на времето да превърнат своето микропредприятие в средно, а защо не и в голямо.
Другият пример е за финансиране на бизнеси, които значително пострадаха от войната в Украйна. Върху някои индустрии тя имаше пряко въздействие, но имаше и много такива, които бяха засегнати косвено. Не толкова от военните действия, колкото от последиците за европейската и за световната икономика, до които доведе.
- Любопитно ми е как точно консултирате предприемачите, които кредитирате?
- Консултантските услуги са нещо допълнително. Самите ние като финансова институция сме възникнали преди 11 години от обединяването на по-малки банки и искаме да помогнем на малкия бизнес да стане голям.
Предприемачите, трябва да знаете това, рядко са образовани да боравят например с финансовите пазари, пък и нямат такъв опит.
Другото, което забелязахме, е, че те много често искат да правят екологосъобразни неща, но рядко знаят как да го постигнат. Това са специфични знания.
Затова правим първо нещо като диагностика на фирмата и на мениджмънта ѝ, за да разберем от какво обучение точно имат нужда. След това включваме тези хора в акселератор, там те се обучават заедно с други предприемачи.
Ние го нарекохме “университет по предприемачество”, в който те се обучават в продължение на 2 години. Подготвяме ги и в сфери като например как да оптимизират бизнес процесите във фирмите си.
Така вече имаме немалко примери, при които помогнахме на малки предприемачи да станат средни и големи.
- А как си взаимодейства BPI France с държавата, за да може да подкрепя стратегически проекти?
- Това и се опитвам да обясня по време на кръглата маса, организирана по повод на 25-годишнината от създаването на Българската банка за развитие.
На първо място ние работим по стратегическите приоритети на нашето правителство. Когато работим по нашите кредитни продукти, винаги си даваме ясна сметка дали и доколко всеки продукт отговаря на някой от тези приоритети.
Например сега във Франция се работи много активно по отношение на реиндустриализацията на страната. Дълги години Франция се деиндустриализираше и се смяташе, че можем да развиваме икономика, базирана само на услугите, ноу-хауто и дизайна, като аутсорсваме повечето промишлени дейности.
Това се оказа грешна стратегия. Сега усилията са насочени в обратната посока, към реиндустриализация, и тук ролята на държавната банка за развитие е ключова, особено в сфери като енергийния преход и декарбонизацията.
Изобщо трябва да се отговори на икономическите потребности, а това не са само кредити. Важно е и стратегическото планиране, а сега то се прави по отделни сектори и така по-лесно се обсъждат приоритетите.
Икономическите приоритети се менят във времето. Да вземем за пример туристическия бизнес и някои други специфични дейности, които пострадаха много силно от ограниченията по време на пандемията. Тяхното възстановяване така, че да са отново конкурентоспособни, също е вид икономически приоритет.
- Да разбирам ли, че тези приоритети се планират на определен период от време, примерно се променят на всеки две години?
- Не, буквално се работи година за година, особено по някои определени теми.
Стратегическите проекти на са само и единствено инфраструктурните. Стратегически проект е и декарбонизацията и създаването на нови енергийни източници. Ние обаче никога не сме единственият или главен кредитор на подобни проекти, свързани, да речем, със зеления преход. Участваме заедно с други източници на финансиране.
- BPI France работи ли пряко примерно с общини във Франция за идентифициране и последващо подпомагане след това на ключови за тях проекти?
- Имаме такива проекти, които сме подпомагали, но във Франция работим по-скоро с властите на регионално ниво, и то главно по отношение на икономически проекти, които имат регионално значение, а не толкова на общинско ниво.