Нови персонализирани терапии могат да променят лечението на рака
Учените започват широкомащабно клинично проучване на нови персонализирани терапии за лечение на рак, които биха могли да дадат на лекарите представа в реално време за това колко добре действа лечението.
Партньорството на стойност 9 млн. паунда между Института „Франсис Крик", пет тръста на Националната здравна служба, благотворителни организации и компании за биологични науки ще продължи четири години, за да се проучи ефективността на новите имунотерапевтични лечения и да се открият нови начини за диагностициране на рака.
Схемата е един от няколкото нови изследователски проекта, получили зелена светлина от британското министерство на науката, иновациите и технологиите като част от пакет на стойност 118 млн. паунда, който ще създаде пет нови центъра в Обединеното кралство за разработване на нови здравни технологии, включително по-евтини скенери, диагностициране на рак с изкуствен интелект и по-бързо тестване на нови лекарства чрез микродози.
Проектът Manifest, ръководен от Института „Крик", ще изследва тумори и кръвни проби от 3000 пациенти, които са страдали от рак, в опит да установи кои биомаркери - като гени, протеини или молекули - могат да покажат дали някой има неоткрит рак или дали болестта може да се върне.
Това би могло да повиши ефективността на новата вълна имунотерапевтични лечения на рака. Имунотерапията се счита за обещаващ вид лечение на рака, тъй като стимулира имунната система на пациента да унищожава туморите, а не както при хирургията, лъчетерапията и химиотерапията - „режа, изгарям, отравям".
Професор Самра Тураджич, ръководител на клинична група в Института „Крик" и консултант по медицинска онкология в болница „Роял Марсдън", лекува меланом - рак на кожата - от близо 20 години.
„Когато започнах, хората умираха от напреднал меланом, обикновено в рамките на шест месеца", казва тя. Сега повече от половината хора с напреднал меланом, които получават имунотерапия, оцеляват поне 10 години.
Проблемът е в това, казва Тураджич: „Не знаем кой ще има полза и кой просто ще има странични ефекти". А досега е открито, че имунотерапиите действат само срещу някои видове рак. Проектът Manifest ще се съсредоточи върху четири: меланом, рак на бъбреците, рак на пикочния мехур и тройно негативен рак на гърдата.
В света има голям брой лечения с имунотерапия, но често проучванията се провеждат в толкова малък мащаб, че за лекарите може да е трудно да разберат кои от тях ще бъдат ефективни за конкретните пациенти. Биомаркерите предлагат потенциално решение.
„Това, за което искаме да използваме биомаркерите, е да кажем дали лечението ще подейства или не", казва Тураджич. „Смятаме, че нито един биомаркер няма да ни даде отговор, тъй като има огромна сложност във взаимодействието между рака и имунната система. Затова ще вземем много голям брой измервания от пациенти: туморни проби, кръв на пациентите, от микробиома, и ще ги комбинираме в тест, за да разберем кое има най-голяма прогностична сила. Това не е нещо, което е правено в голям мащаб досега".
Освен това те ще наберат още 3000 пациенти чрез партньорства с Royal Marsden и Barts Cancer Institute в Лондон, Christie в Манчестър, NHS Lothian в Единбург и университетските болници в Кеймбридж. Сред другите партньори са Центърът за биомаркери на Cancer Research UK в Манчестър и IMU Biosciences, съобщава БГНЕС.