Александра обори теорията на Келвин, откритието й ще е в полза на корабостроенето
Ученичката от Националната природо-математическа гимназия спечели европейския конкурс за млади учени, чакат я на Нобеловата седмица в Стокхолм и на най-големия научен панаир в САЩ
Искам да изследвам феномени и да обяснявам как работят. Харесвам абстрактните обекти, те са ми по-близки за разбиране. Така обяснява интереса си към физиката 12-класничката от Националната природо-математическа гимназия Александра Петкова, която преди дни се върна от полския град Катовице с голямата награда от Европейския конкурс за млади учени ЕUCYS.
Отличието ѝ дава две големи възможности. Първата е участие в Стокхолмския младежки научен семинар през декември, където ще има достъп до събитията от Нобеловата седмица и вероятно ще се запознае с някои от лауреатите на Нобелова награда. Заради наградата на Regeneron ISEF пък ще участва в състезанието през май в Кълъмбъс, САЩ, което е най-големият научен панаир в света.
В Катовице видях много хубави проекти и не очаквах да изберат моя, казва скромно момичето. Състезанието представлявало показване на проектите на различни щандове. Жури от петима членове разговаряло със състезателите - от десетина минути до час. Момичето се впечатлило от проекта на съседа си през щанд, който съвсем сам направил детектор за частици. Спечелил конкурс в ЦЕРН, за да си калибрира уреда.
Научният труд на Александра Петкова оборва безапелационно теорията на Келвин за константните ъгли, които оставят следите от кораби в морето.
“Всеки е виждал как, когато плавателният съд се движи, зад него във водата се получават триъгълни дири. Преди 100 години Келвин извежда математичеки, че ъгълът не зависи от параметрите - няма значение дали е малка лодка, или огромен кораб, следите са едни и същи. Оказва се не точно така”, обяснява ученичката. При сателитните снимки още в началото на XIX век хората забелязали ъгли, много по-малки от ъгъла на Келвин. Анализът на Александра доказва, че те зависят от скоростта и големината на кораба, както и от плътността на водата и височината на вълната. “Ако ми кажете тези параметри, мога да ви кажа колко точно ще е ъгълът според моята теория. Вече ще може да знаем кога ще сме и кога няма да сме в режима на Келвин”, уточнява младата физичка.
Най-интересният опит според нея се получил в надуваем басейн с 20 см вода. Откритието на Александра може да бъде в ползва на корабостроенето. Малки плавателни съдове могат да развият висока скорост.
Когато искате да оптимизирате някой кораб, ще ви е доста по-лесно да гледате ъглите, отколкото турбуленцията,
убедена е ученичката.
Проекта е започнала с Петър Петров от Математическата гимназия във Варна преди две години като работа за Международния турнир на младите естествоизпитатели. Тази година обаче го е довършила като статия. Иска да я публикува в реномирано международно научно списание, преди да замине за САЩ. Как да го направи, ще се съветва с научния си ръководител Никола Каравасилев.
И въпреки възможностите, които определено има пред себе си, младата българка вече знае къде точно
ще следва за бакалавър - във Физическия факултет на СУ,
чиито преподаватели цени високо. Не иска чужбина - не се чувства добре дълго време зад граница. А и иска изцяло да се отдаде на ученето, което няма как да се случи, ако трябва да работи, за да си плаща общежитието например. Не ми трябват лъскави маси и столчета, на теоретичната физика ѝ стига лист, молив и бюро, обобщава момичето.
Обича физиката още преди да знае как се нарича тази наука.
3-годишна искала да разбере защо някои магнити веднага се лепят на хладилника, а други падат
Често си е играла с пумпали. Ясно било откъде са гените - от бабите и дядовците инженери, както и от прадядото член-кореспондент Борис Боровски, дългогодишен ръководител на катедра “Изчислителна техника” в Техническия университет в София.
Александра обича и да рисува, а от първи клас свири на пиано. Майсторка е на шах и табла.