“Нема хора” за работа. Ами да - далеч сме още от високите заплати

04.10.2024 08:33 Георги Ангелов, старши икономист, “Отворено общество”
Номиналните нива на заплатите в България остават най-ниски в Европейския съюз. СНИМКА: АРХИВ

Време е да търсим инвеститори с висока добавена стойност

В последно време се чуват коментари, че заплатите в България са станали толкова високи, че вече вредят на конкурентността на икономиката. Това е станало някаква мода и в последно време почти всеки бизнес, който има финансови проблеми, се оправдава с растежа на заплатите. Дали обаче наистина заплатите вредят на конкурентоспособността в България?

Ако погледнем данните на Евростат, наистина в България се отчита висок растеж на заплатите през последните години. Обаче растежът не е много по-различен, отколкото в други страни от региона. Например в средата на 2024 г. България е на второ място (след Хърватия) по най-висок растеж на разходите за труд,

но Румъния е на десети от процента след нас,

а малко по-назад са Унгария и Полша. През 2023 г. България беше на пето място по растеж на заплатите след Унгария, Румъния, Полша и Хърватия.

С други думи, растежът на заплатите в България е сравним с динамиката в целия регион и няма нищо особено различно, което да е плашещо за конкурентността. Напротив - ако погледнем номиналните нива на заплатите, те в България остават най-ниски в Европейския съюз и не само. Още години трябва да растат, за да настигнат дори нивата в Централна Европа – въобще не говорим за доходите в Западна Европа. Така че, за съжаление,

все още сме далеч от високите заплати

Можем да погледнем на въпроса и макроикономически, като погледнем платежния баланс. За първите седем месеца на годината той отчита излишък от над 2,8 милиарда евро по салдото за стоки и услуги. Това означава, че българският износ на стоки и услуги е значително по-голям от вноса и в страната влиза повече валута, отколкото излиза. При това не само, че имаме голям излишък от износ на стоки и услуги, но и той се увеличава – което е знак, че конкурентността на българския износ се увеличава.

Но най-важен е пазарът на труда, защото реално той е движещ за заплатите. Буквално тези дни Евростат отчете, че безработицата в България остава сред най-ниските в Европа. В същото време отново данните на Евростат показват, че заетостта в България е най-висока в сравнение с всички съседни страни и е на нивата на Централна Европа, като вече се доближава до добрите примери в Западна Европа.

Висок процент на заетост и ниска безработица, преведено на човешки език, означава дефицит на кадри. Когато кадрите не достигат и при растящо търсене на труд, резултатът е вдигане на заплатите. С други думи,

реалността е точно обратна на страховете – икономиката е конкурентна и точно затова се вдигат заплатите. При липса на конкурентност щяхме да видим масова безработица, дефицит по платежния баланс и спад на заплатите. Нищо подобно не се забелязва.

За заетите сегашната ситуация е добра – по-лесно се намира работа, вдигат се заплатите. Обаче за бизнеса това създава проблеми и предизвикателства. Общо взето, голяма част от бизнеса е свикнал да работи с евтин труд и лесно намиране на персонал и все още отказва да приеме, че ситуацията се е променила. Това е логично – все пак повече от две десетилетия имахме огромна безработица, която водеше до ниски заплати. Но е крайно време да се разбере, че това положение е минало. Вече сме в ситуация на дефицит на кадри, което неизбежно води до вдигане на заплатите.

Вместо да тъгуват за "добрите" времена на евтиния труд, все повече бизнеси осъзнават, че изходът е в инвестиции и повишение на производителността, така че с по-малко хора да се произвежда повече. Автоматизация, информационни технологии, нови машини, обучение на персонала – това са само примери за успешни подходи за повишение на производителността.

Това вече се вижда и в икономическата статистика – инвестициите в машини и оборудване в България са сред най-високите в целия Европейски съюз като дял от БВП. Така че повечето бизнеси реагират адекватно на ситуацията, инвестират и успяват да повишат конкурентността. Неизбежно и останалите ще ги последват.

Проблемът обаче е на ниво политика. Все още цялата ни инвестиционна политика е насочена към привличане на инвеститори с ниска добавена стойност –

само и само да създават работни места

Тази политика беше адекватна преди години при високата безработица, но вече е напълно погрешна. При липса на хора да се стремиш да привличаш трудоемки бизнеси е абсолютно неадекватно. Затова е време за преглед на инвестиционните приоритети. Имаме нужда от фокус върху инвеститори с висока добавена стойност, които могат да плащат високи заплати. Имаме успешни примери в региона за привличане на инвеститори - и Румъния, и Унгария, и Турция, и Чехия, и просто трябва да следваме добрите примери. Не е нужно да измисляме топлата вода, просто трябва да следваме добрата практика.

Други от Анализи

НАТО може да не оцелее в ерата “Тръмп”

Надеждата, че европейците ще се мобилизират пред двойната заплаха от Тръмп и Путин, е вдъхновяваща, но нереалистична Европа беше тревожна след Първата световна война

Левите - бдителни с Радев! Може да им е шанс, но и гробокопач

Без ясни икономически ангажименти към намаляване на неравенствата, каквото и ново начало да обещава новият политик, ще бъде просто още една стъпка надясно Девет години българи и политици проектираха

"Идиот, шимпанзе"...Защо "Райънеър" се кара с Илон Мъск?

Илон Мъск заяви, че би могъл да купи Ryanair на фона на продължаващия публичен спор с шефа на бюджетната авиокомпания Майкъл О'Лиъри. Двамата се сблъскаха многократно през изминалите дни

Ще попречи ли Конгресът на Тръмп да завземе Гренландия?

Стремежът на американския президент Доналд Тръмп да придобие Гренландия предизвика негативна реакция сред републиканците в Конгреса, отбелязва Би Би Си

Светът вярва най-много на лекари, учени и учители, а най-малко - на политици (Графика)

Лекарите, учените и учителите се ползват с най-високо доверие сред хората по света. Това показва международно проучване “Индекс на глобалното доверие” на компанията “Ипсос” в 32 държави

>