Ядем по-малко хляб и захар от 1989 г., но заради нови храни, правим и по-малко буркани (Графика)

03.10.2024 09:38 Винсент Тановски
Консумацията на хляб е паднала двойно откакто сме влезли в ЕС. СНИМКА: ЙОРДАН СИМЕОНОВ

За 20 години евроинтеграция на България - от 2003 г. до наши дни, ръстът на реалните ни доходи ни е по-голям, отколкото за целия период на 40-годишния комунистически режим у нас. Това е основният извод от проучването “Бариери пред стопанското развитие в историческа перспектива”. Автори са икономистите Ралица Симеонова - Ганева, Калоян Ганев и доц. Мартин Иванов и бе представено наскоро.

Икономистите стъпват върху данните от НСИ, Централното статистическо управление (преди 1990 г.) и НОИ и изследват три периода - комунистическия режим от 1948 до 1989 г., прехода към пазарна икономика от 1990 до 2002 г. и евроинтеграцията на икономиката ни от 2003 г. до наши дни. 

Представете си, че една относително малка фирма стартира бизнес, като за целта взима много кредити. И казва, че много обича хората (поради една или друга причина), затова продава стоките си на много по-ниски от разумногто цени, и дава много по-големи заплати от разумното на служителите си. За да може да функционира, взима кредит след кредит. Идва един момент обаче, в който трябва да се плати сметката.

И тогава изведнъж целият този бизнес рухва

Голяма част от служителите са освободени, на останалите са намалени драстично заплатите, а междувременно се вдигат и цените на стоките. Има един много труден период на адаптация и с напредване на времето се слагат по-адекватни цени на стоките и почват да изплащат заплати, които съответстват на пазарните реалности. Така постепенно се подобряват условията във фирмата. Ето това е съвсем накратко и опростено разказана историята, през която преминахме ние, нашите родители и нашите деди, обяснява доц. Ганева пред “24 часа”.

Заключението на авторите е, че зад привидния успех на комунизма не стои здрава икономическа основа. 

Помислете си колко кризи преживяхме през последните 10-15 години досега. Имаше ли такъв срив на реалните доходи? Не, разбира се, защото имаше икономически фундамент и много ясни фактори, които обуславят тези процеси и динамики, каза още Ганева.

Според нея това е цената на изкуственото задържане на ниските цени и на генериране на дълг, който е поддържал функционираща икономиката. 

И затова реалните доходи през 90-те години се

сриват на нива, по-ниски от 1948 г.,

което според икономистите обяснява настроенията на възрастното поколение, че преходът, демокрацията и пазарната икономика са източник на мизерия, бедност, несправедливост.

При пенсиите се наблюдава нещо много интересно, което обяснява нагласите на българите да не плащат осигуровки, каза още доц. Ганева. В проучването авторите разглеждат два вида пенсии. Единият е пенсията, която се получава за осигурителен стаж и възраст. А другият е средният размер на пенсията в страната, който включва както пенсиите за осигурителен стаж и възраст, така и всякакви социални пенсии. 

Тези два вида пенсии се сближават много през годините на социализма, изключително много в края на този период, а в годините на прехода почти съвпадат. Това изпраща сигнал на участниците на пазара на труда да не плащат осигуровки, защото дали ще плащат, или не, ще взимат почти една и съща пенсия, когато настъпи моментът на пенсиониране.

От 2009- 2010 г. се забелязва леко раздалечаване, но все още разликата е пренебрежимо малка. Тоест работещите нямат стимул да се осигуряват.

След края на комунистическия период се променят и потребителски модели по отношение на хранителните продукти. Доц. Ганева прави важно уточнение, че безусловно покупателната способност на доходите расте за абсолютно всички хранителни продукти.

Изключително впечатляващо е намалението на потреблението на хляб и хлебни продукти. На практика ние потребяваме много по-малко хляб и хлебни продукти днес, отколкото преди, защото ядем други храни. Осезаемо е повишеното потребление на месо, и то на всички видове, както и на алкохола, обяснява доц. Ганева.

Любопитен факт е и спадът на потреблението на захар и захарни продукти след 1989 г., но той се дължи на това, че много голяма част преди този период е била използвана за приготвянето на домашни консерви. 

Тогава икономиката беше икономика на дефицита, потребителите нямаха голям избор и това допълнително подсилва илюзията, че доходите са били високи в края на социализма, защото просто хората не е имало какво да си купят. Ако магазините бяха заредени както “Кореком”-ите от онова време, тази илюзия нямаше да бъде точно такава, обобщава доц. Ганева.

Други от От страната и света

Радев стъпва на 3-4 малки партии, до дни Йотова се заклева като първата жена президент у нас (Обзор)

Поиска прошка, но вярвал, че сега ще постигне това, което не успял да свърши на "Дондуков" 2 Днес подава оставката си в КС, но вместо да говори за собствена партия

Искат да няма такси върху вноските за втора пенсия (Обзор)

Социалният министър не хареса възможността за служебно разпределение в мултифондовете Да няма такси върху вноските за втора пенсия, а хората да не се разпределят служебно между универсалните фондове

Откриха над 140 кг наркотик в камион на ГКПП Капъкуле-Капитан Андреево

Турските митнически власти са разкрили над 140 кг наркотик, скрит в камион, пристигнал от България на ГКПП Капъкуле-Капитан Андреево, предаде ТРТ Хабер, цитирана от БТА

В страните извън ЕС само до 20 изборни секции, а ЦИК няма да качва резултати от броенето, защото ще има скенери

Часове препирни по новите правила на поредно извънредно заседание на правната комисия, голямата тема остават устройствата за гласуване Кой за какво отговаря в изборния процес - виж ясно стъпките в

Бизнесът притеснен от закона "Антиспекула", стоки може да изчезнат от пазара (Обзор)

Над 20 бизнес организации от различни сектори се обявиха против приетия миналата седмица на първо четене Закон за контрол на цените на основни стоки и услуги

>