Историята на майстор Анко, който от 80 г. кове песента на файтона
Край Врачанския Балкан един майстор продължава да кове песента на файтона. От 80 години Анко Анков от село Костелево твори старинни превозни средства.
Анко Анков или майстор Анко е на 94 години и живее в село Костелево. Казва, че да правиш файтони е като да си творец, да създаваш за другите. Занаята наследява от дядо си - военен музикант и ковач. Самият Анко започва да майстори в края на Втората световна война.
„Когато отидох у техникума да уча, тогава направихме 85 каруци за фронта. Всички работеха - от директора до чистачката. Няма обед, няма това, трябваше за фронта да са пратят обозни каруци 85", разказа майсторът в "Тази събота и неделя".
Майстор Анко развива занаята си при най-добрите. На песента на файтона се учи в школата на легендарния колар и предприемач Мито Розов. Неговата фабрика променя транспорта в България, както и живота на Анко Анков.
„Мито Розов прави най-хубавите файтони у цял свят. Във Виена печели златен медал. Във фабриката научих много работи, дето има една дума - художници у работата, не майстори, а художници. И ковачите, и бояджиите, и тапицерите. Доведоха тапицери от Чехия да ме научат как се прави тапицерията на файтона", разказва Анко Анков.
Анко се занимава с коларство до средата на 50-те години, когато докарват електрокарите и започва да работи с новите машини.
Пенсионира се през 1991 г. на 61 години, когато започва да реставрира и създава файтони. Не може да преброи всички превозни средства, които е направил, но днес продължава да твори в своята работилница.
„Файтонът е най-луксозното превозно средство. На времето всички генерали, царе и т.н. са се возили с файтон. Файтонът е луксозно превозно средство. Кабриолетът е за селски чорбаджии", казва майсторът на файтони.
„За един файтон почти две години му трябват. Всичко като е на ръка, става много бавно", казва 70-годишната дъщеря на Анко Валя Анкова, която е постоянна опора в живота на баща си.
„Аз не го мисля. Той сега пробива с дрелка и така. Да, на 90 години се страхувам, аз не се притеснявам. Но той казва, че си е уверен и си действа. Това му е като терапия на него, това го зарежда. Железата, тази пепел, от която много се дразня, че се цапа, но това го зарежда", казва Валя Анкова.
„Някога майстор да ти влезе у къщата, ти не знаеш как да го уважиш. Сега няма уважение. Имаше по едно време и после изчезна. Нека ми направят колело, да се намери някой човек в България и да направим не файтон, а колело Това е в преносен смисъл - „да откраднеш занаят". Нямаш ли си го вътре, не можеш да го откраднеш", казва майсторът.
Въпреки че шумът на трафика заглушава песента на файтона, майстор Анко продължава да създава за своите внуци и от ръцете му не спира да звучи музика. И докато поддържа пламъка на своя занаят, майстор Анко няма да бъде надбяган от времето, а песента на файтона ще продължава да звучи.