Турци, украинци и руснаци спряха демографската криза в България
За първи път след 1985 г. населението на страната почти не намалява
Отчитаме най-ниското ниво на смъртност в последните 15 години, но и втората най-ниска раждаемост
За първи път от 38 години насам демографската криза изглежда преодоляна, а населението на България почти е спряло да намалява. За 2023 г. намалението е с едва 0,3%, или само 2229 души. Това показват данни на правителството от отчета за изпълнение на стратегията за демографско развитие през миналата година.
В края на 2023 г. населението на България е било 6 445 481 души, посочва правителството.
Почти нулево намаление на населението не е имало от 1985 година насам. Тогава България почти достига население от 9 млн. души. Следва обаче Възродителният процес и само до 1992 г. населението на страната вече е близо половин милион по-малко.
Всъщност затварянето на демографската дупка през последната година отново е свързано с Възродителния процес над българските турци от края на комунистическата диктатура в България. Причината - в момента тече процес те или техните наследници
да се завръщат в България, до голяма степен и заради европейските паспорти
43 809 души е намалението на населението на България през миналата година заради естествен прираст - разликата между починалите и новородените. В същото време обаче населението на България се е увеличило с 56 807 имигранти, като тук разликата с напусналите страната е положителна - 41 580 души.
25% от новите българи за 2023 г. идват от Турция, посочва в доклада си правителството. Това означава, че над 14 хил. турци са се преселили в България.
На второ място със 17,5%, или 9657 души са украинците, а на трето с 5680 души - руснаците.
Това обяснява и защо най-голям механичен прираст на населението отчитат областите Кърджали (34,5 промила), Бургас (20,6 промила) и Варна (12 промила). В Родопската област се заселват главно завръщащи се в България изселници от Турция и техни наследници. А двете морски области са предпочитани от бягащите от войната и от режима на Владимир Путин в Москва украинци и руснаци.
Огромната част от имигрантите, които затварят демографската пропаст, са хора в трудоспособна възраст, показват още данните на правителството. Според тях 73% от новите българи са във възрастовата група 15-64 години. 14,1% е делът на децата до 14-годишна възраст, а 12,8% са над 65 години.
С 57 197 родени деца 2023 година е втората най-слаба по този показател от 2008 г. насам, показват още данните на правителството. По-малко новородени е имало само през 2022 година - 56 596.
Заради намалението на жените във фертилна възраст в България с 9 хил. само за една година и лекото увеличение на раждаемостта с 601 бебета правителството отчита повишение на коефициента за плодовитост до 1,81 деца на една жена. През миналата година над 48% от ражданията са били първи за майката, 37,2 на сто са вторите деца, а едва 13,5% са трето или повече като поредност.
Близо 60% от родените деца са от родители, които нямат сключен граждански брак,
показват още данните от статистиката. Като за 81 на сто от тези извънбрачни деца има въведени данни за бащата и вероятно те се отглеждат в семейна среда.
Правителството отчита и най-ниското ниво на аборти за последните 43 години както като абсолютен брой, така и като дял. Според данните през 2023 г. в България са извършени 15 510 аборта, което е дял от 12,2 промила.
За сравнение през 1980 г. нивото на абортите е било 72,9 прекъснати бременности на 1000 жени. Като чувствителното намаление по този показател настъпва след 2000 г., когато пада до 30,6 промила. И оттогава непрекъснато намалява.
През миналата година обаче се отчита и чувствително намаление на починалите - 101 006 души спрямо 118 814 за 2022 г. Като 2023 година е била с най-малко починали в България за последните 15 години.
Въпреки намалената смъртност правителството отчита покачване на преждевременното умиране - това са случаите на смърт преди починалият да е навършил 65-годишна възраст. Такива през миналата година са били над 20 на сто от всички смъртни случаи или над 20 000 души. Като при мъжете над 27% от смъртните случаи са преждевременни, докато при жените този показател е само 12,5 на сто.
Очакваната средна продължителност на предстоящия живот общо за населението на страната, изчислена за периода 2021-2023 г., е 73, 5 години, като спрямо предходния период (2020-2022 г.) се увеличава с 1, 6 години, пише още в отчета на демографската стратегия.
Средната продължителност на живота при мъжете е 69, 9 години, докато при жените е със 7, 4 години по-висока – 77, 3 години. В сравнение с 2013, през 2023 г. има намаление на средната продължителност на живота при мъжете с 1, 1 години, а при жените - с 0,7 години.