БАН избра нови член-кореспонденти в математика, физика, химия и науки за Земята (Снимки)
Нови член-кореспонденти в математическите, физическите, химическите и науките за Земята избра Събранието на академиците днес.
Трима са избраните член-кореспонденти в областта на Математическите науки:
Людмил Кацарков (род. 1961 г.)
В момента той е един от най-ярките и най-уважаваните у нас и в чужбина и с широки научни интереси представители на българската математика. Научните му постижения са в няколко области на математиката и математическата физика – алгебричната, диференциалната и симплектичната геометрия и топология, теория на струните, математическата биология. Неговата богата математическа култура му позволява да използва подходи и техники от различни математически области за атакуване на класически проблеми в математиката, стоящи отворени от доста време.
Чл.-кор. Кацарков е една от основните движещи сили за създаването на Международния център по математически науки към ИМИ, който заема уникално място в българската научна общност. Като научен директор на има съществен принос за активната дейност на Института. Чл.-кор. Кюдмил Кацарков работи в Института по математика и информатика на БАН.
Петър Бойваленков (род. 1964 г.)
В момента той е един от най-уважаваните у нас и в чужбина представители на Българската школа по теория на кодирането. Една от основните научни области, в които работи е класическа и продължаваща да бъде актуална област на математиката – теория на сферичните кодове в крайномерно евклидово пространство. В момента той е един от авторитетите там. Освен чисто теоретичен интерес, тази област има и отношение към практиката – в теория на кодирането при изследване функцията на надеждност за Гаусов канал с ограничена мощност на сигналите, при числено интегриране и др.
Всепризнато от колегията е, че чл.-кор. Бойваленков е един от най-активните участници в извънкласната работа по математика и в подготовката на националния отбор за Международната олимпиада по математика. Чл.-кор. Петър Бойваленков работи в Институт по математика и информатика на БАН. В момента е директор на Института.
Надежда Рибарска (род. 1960 г.)
Тя е всепризнат световноизвестен специалист в областта на функционалния анализ, вариционния анализ и теорията на критичните точки – едни от най-динамично развиващите се области на математиката през втората половина на XX и началото на настоящия век. Тя е отговорила на въпроси, които са били обект на изследвания на редица известни специалисти в областта, а много от нейните резултати са катализатор за по-нататъшни изследвания от други автори. Нейните методи на изследвания включват комбинация на методи от топологията, функционалния и класически анализ с директни приложения в теорията на оптимизациите с голям потенциал за бъдещо развитие.
Работи във Факултета по математика и информатика на СУ и в Института по математика и информатика на БАН.
Двама са новите член-кореспонденти в областта на Физическите науки:
Николай Недялков (род. 1973 г.)
Създава направлението лазерно наноструктуриране и плазмоника в България. Работи в областите фотоника, обработка на материали с къси и свръхкъси лазерни импулси, оптични свойства на наноматериали, лазерно асистирани нанотехнологии и приложения. Работи в Института по електроника при БАН.
Евгени Семков (род. 1960 г.)
Той е виден български учен в областта на наблюдателната астрономия. В Националната астрономическа обсерватория Рожен изучава фотометричната и спектрална променливост на млади променливи звезди, активни галактични ядра, квазари и блазари. Работи в Института по астрономия при БАН.
Двама са новите член-кореспонденти в областта на Химическите науки:
Георги Вайсилов (род. 1963 г.)
Той е световноизвестен учен в областта квантово-химичното моделиране на каталитични системи и материали. Особено важните постижения на Вайсилов са в изследването на зеолитните катализатори – микропорести материали от голямо индустриално значение за пречистването от въглероден оксид и азотни оксиди. Неговите научни постижения показват, че теоретичните му изследвания, освен че представляват съществен фундаментален научен принос, подпомагат и решаването на важни индустриални, екологични и биохимични проблеми.
Петър Петров (род. 1972 г.)
Той е утвърден учен със значим принос в областта „Полимери и полимерни материали". Проф. Петров е най-разпознаваемият и с най-висока наукометрия активно действащ учен от полимерната наука у нас. Неговите научни постижения са принос в модерните научни направления наномедицина, нанотехнологии, биоматериали и възобновяема енергия.
Двама са новите член-кореспонденти в областта Науки за земята:
Даниела /Нели/ Йорданова ( род. 1969 г. )
Специалност геофизика: земен магнетизъм, почвен магнетизъм
Йорданова работи в перспективна област на геофизиката, като е реализирала заедно с ръководената от нея лаборатория съществени приноси в няколко направления в изучаването на земния магнетизъм: /1/ изследване на антропогенното замърсяване на околната среда с магнитометрични методи; /2/ изследване на педогенезиса на почвите в България чрез магнитни изследвания на почвените профили; приложение на магнитометричните методи в археологията, като въвеждане на нов за България метод за определяне температурата на изпичане на глинени съдове.
Получава награда „Питагор" за утвърден учен в областта на природните и инженерните науки за 2019 г.
Николай Бонев (род. 1966 г.)
Специалност геология: регионална геология, геотектоника
Той е професор (2018 г.) в Геолого-географския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски". Основното постижение са неговите резултати от изследването на Циркум-Родопския пояс, който представлява геодинамичния преход между Тетиския океан и Пери-Тетиския регион, с важно значение през последните 250 милиона години. Регионалното геоложко изследване успешно синтезира в ред публикации и двете му монографии резултатите от комплексни модерни изследвания с методите на геоложкото картиране, стратиграфията, структурната геология, геохимията, петрологията, изотопната геохронология.