Иван Илчев и Иван Гранитски са сред новите академици
Нови академици на Българската академия на науките в областта на биологическите, хуманитарните и обществените, аграрните и лесовъдните науки и изкуствата и изкуствознание избра Събранието на академиците днес.
Биологически науки:
Академик Илза Константинова Пъжева (родена 1953 г.)
Основните и научни постижения са в областта на биоинформатиката и QSAR моделирането. Тя създава световно известна школа за in silico изследване на взаимодействието на протеини асоциирани с различни болести при човека с техните лиганди. Работи в Института по биофизика и биомедицинско инженерство – БАН.
Хуманитарни и обществени науки:
Академик Иван Русчев Русчев (роден 1957 г. )
Най-важните направления в научните и научно-приложните приноси на кандидата обхващат фундаментални проблеми на българското частно право – неговата модификация и кодификация, неотложната нужда от приемане на български граждански кодекс. В центъра на научните интереси на Русчев винаги са били и класически институти на облигационното право –престацията – център през който се разглеждат всички видове облигационни отношения. Особено актуални през последните няколко години, са публикациите по въпросите на изменението на Конституцията, на Истанбулска конвенция, на допустимостта за промяна пола и др.
Академик Иван Илчев Димитров (роден 1953 г.)
В своята кариера на учен и преподавател Илчев проявява забележителна последователност и образцова целенасоченост в научноизследователските търсения. Научната и научно-приложната дейност на Иван Илчев е съсредоточена в историята на България, Балканите и Европа от Берлинския конгрес до края на Втората световна война.
В своите изследвания Илчев търси и намира контекста – на балканската история в европейски и глобален контекст, а на българското минало в регионалния контекст на Балканите. Бивш ректор на Софийския университет.
Аграрни и лесовъдни науки:
Академик Христо Миладинов Найденски (роден 1958 г.)
Неговите научни и научно-практически приноси обхващат: Установяване на фактори и механизми на бактериална вирулентност при домашни животни; Разработване на методи за диагностика на инфекциозни заболявания с бактериален произход при животните; Създаване на нови подходи за преодоляване на антимикробна резистентност. Работи в Института по микробиология на БАН, чийто директор е бил от 2012 до 2020 г.
Академик Иван Александров Илиев (роден 1958 г.)
Основните му научни и научно-приложни приноси са: Установяване на екологичните, социалните и икономическите функции на горите в България; Анализиране на антропогенни горски екосистеми от ландшафта на страната; Разработване на методи за реювенилизация на възрастни индивиди от стопански ценни генотипове на горско-дървесни видове. Работи в Лесотехническия университет – София, където е бил ректор (2016 – 2024 г.).
Изкуства и Изкуствознание:
Академик Иван Йорданов Димитров-Гранитски (роден 1953 г.)
Писател, автор е на над 50 книги (поезия, критика, публицистика, детска литература, есеистика и пр.). За последните 3 години само е издал две значими фундаментални книги – „Енергията на българския дух" за български писатели от Възраждането до съвременността ни, в която се показва огромното разнообразие на индивидуални творчески почерци на подбраните автори от век и половина, запазили народностния си дух и вяра, и „Душата на образа" за български художници и скулптури, творили от 20-те години на миналия век и началото на нашия. Негови творби са преведени на руски, чешки, полски, сръбски, немски и английски езици. Бил е генерален директор на Българската национална телевизия и директор на програма „Христо Ботев" в Българското национално радио, главен редактор на вестници и списания. Основател на едно от престижните български издателства – „Захари Стоянов" (1997) и на поредицата „Дълг и чест".