Избраха петима нови академици по математика, физика, химия, инженерни и науки за Земята
Събранието на академиците избра петима нови академици на Българската академия на науките в областта на математиката, физиката, химията и науките за Земята, както и в областта на инженерните науки. Избори за нови членове на Българската академия на науките (академици и член-кореспонденти) се провеждат от днес до 28 септември т.г.
Отделение по природоматематически науки
Направление „Математически науки":
Академик Стефан Петров Иванов (род. 1957 г.)
Неговите научни интереси са в областта на геометрията и математическата физика. Той е международно признат и утвърден специалист в Римановата и комплексна диференциална геометрия, струнните теории, кватернионната геометрия и др., като едни от най-силните му резултати са в струнните теории и геометрия.
Акад. Стефан Иванов има безспорен принос за развитието на българската школа по съвременна диференциална геометрия и геометрия на многообразията. Работи във Факултет по математика и информатика на СУ и в Институт по математика и информатика на БАН. Избран е за член-кореспондент през 2014 г.
В направлението Химически науки Събранието на академиците избра двама академици:
Вася Банкова (род. 1954 г.). Тя е световноизвестен учен в областта на химията на биологичноактивните природни съединения. Особено важните постижения на чл.-кор. Банкова са в изследването на прополиса – пчелен продукт с широко приложение в традиционната медицина и с все по-нарастващо значение като суровина за търговски продукти у нас и в цял свят. Нейните изследвания представляват съществен етап в развитието на съвременните представи за строежа, свойствата и приложението на прополиса.
Тони Спасов (род. 1961 г.). Научните му изследвания са в областта на физикохимичното материалознание: синтез на метастабилни и нанокристални материали; фазови превръщания в метални сплави и соли; кинетика на зародишообразуване и на кристален растеж в метални стъкла; термични, магнитни и химични свойства на метастабилни материали; наноструктурирани материали за съхранение на водород и синтез и характеризиране на нанопорьозни материали с разнообразни приложения. Редица от неговите трудове са изиграли ключова роля в развитието на материалознанието.
В направление Физически науки Събранието на академиците избра за академик Александър Драйшу (род. 1961 г.). Световноизвестен учен в областта на фотониката (нелинейна оптика и оптика на свръхкъсите фемтосекундни импулси), холография, интерферометрия и взаимодействие на кохерентна светлина с вещество. Участва в разработването на нова технология за генериране на кохерентно рентгеново лъчение. Работи във Физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски".
В областта на Инженерните науки беше избран за академик Петко Христов Петков (род. 1948 г.) Основните му научни приноси са в областите: теория на автоматичното управление – разработен е нов клас методи за синтез при зададени полюси и синтез на наблюдатели на състоянието на линейни системи за управление; числени методи за компютърно проектиране на системи за управление – предложен е нов метод за пертурбационен анализ на задачи в теория на управлението; цифрова реализация на сложни закони за управление – разработена е методология за синтез и вграждане на сложни закони за управление от висок ред в микроконтролери и цифрови сигнални процесори, използвани за управление в реално време.