България през 30-те: Няма лукс, нито титли, скромността е национален идеал
Горещо препоръчвам на всеки българин да прочете тази статия, пише социологът проф. Георги Фотев във фейсбук за автора й - американеца Рубен Маркъм, живял в България от 1912 г. до 1933 г.
Тук няма лукс, няма висше общество, няма титли. Има много малко луксозни автомобили. Има и богати хора, но богатството не се демонстрира. Хората се хранят просто и дават под наем излишните стаи в къщите си. Лишават се от излишното. Но не и от важните неща. Те са солиден народ и инвестират парите си.
Държат да поделят ползите. Националната банка е в услуга на обикновените хора. Земеделската банка е за селяните. Кооперативната банка обслужва притежателите на малки магазини и занаятчиите. Така държавата служи на всички.
България е като едно голямо семейство, в което всеки член знае, че има правото на равен дял от всичко, и не се колебае да го изисква. Но за този дял той желае да работи. Майки, които напълно се изразходват, за да изучат сина си, деца, които стават, когато бащите влизат в стаята, жени, които си позволяват публично като израз на интимност само да целунат ръката на мъжа си. Българите ходят на църква, почиват по празниците и спазват постите. Изпращат децата си на училище задължително.
Да живееш с малко, е основна добродетел. Скромността е национален идеал. Това са хора, които не дължат никому нищо, които строят къщи, трупат земя, отварят училища, вдигат църкви, правят обществени чешми.
(Със съкращения)