Георги Бърдаров: Силни сме на маса, да се оплакваме и да гледаме назад
Ние постоянно чакаме някой да ни оправи, някой да дойде отвън и да реши проблемите ни, да мисли за нас и нашето бъдеще. Нашето бъдеще е в нашите ръце и то зависи изцяло от нас. Оплакваме се от политиците и политическата класа, а те зависят от самият народ. Това не го разбираме като общество – все някой за нещо ни е виновен. Това каза един от най-четените съвременни автори Георги Бърдаров пред Мариян Станков - Мон Дьо по Нова тв.
"Това, което е отнето на тази земя тук, е спокойствието. То е отнето завинаги. Такава ни е народопсихологията. Спокойствието е нещо, което никога няма да постигнем. Това ни е като карма, може би. Парадоксът на нашата действителност е, че имаме толкова много информация за света, а не познаваме самите нас. Ние имаме свят без граници, но сами си слагаме граници – така е устроен човекът. Човечеството е изключително късопаметно. Българинът не прави изключение. Ние имаме други феномени – постоянно да мрънкаме и недоволстваме, и то тихо. Ако трябва да изразим бурно нашето мнение, това става много рядко – ние сме търпелив народ. Дори да не му харесва статуквото, човекът се плаши от промяната. Стигнах до извода, че масово хората, за огромно съжаление, не желаят да бъдат свободни. Масата желае някой да ѝ казва какво да прави, как да живее и ако може да получава дневната си дажба удоволствие, храна, алкохол. Тя не иска да мисли за нищо останало. Това е един от парадоксите. Ние празнуваме Независимостта и Съединението без да си даваме реална сметка какво са ни дали те", смята той.
"България след време може да загуби своята независимост или да стане велика държава отново. Това са процеси, които не трябва да ни плашат, такъв е естественият ход на нещата", отбеляза Бърдаров.
Според него най-големият ни грях като българи е липсата на достойнство, когато се поставяме в световен план. „Ние сме много силни в това да седнем на маса да се бием с национални успехи в миналото. Има толкова много неща, които сме постигнали в съвременната история, като спасяването на българските евреи – 50 000 човешки живота, през Втората световна война. Прекалено много се затваряме и гледаме само назад, а не оценяваме своето достойно място в света понастоящем. По този начин предаваме България под някаква форма", каза още писателят.