Е как ООД с 1 евро капитал? Законодателни самодейци!
Почти 140 са кръпките в Кодекса за социално осигуряване
В “Държавен вестник”, бр. 70 от 2024 г., бе обнародвано изменение на Търговския закон, според което капиталът на дружеството с ограничена отговорност (ООД) не може да бъде по-малък от 1 евро (чл. 117, ал. 1 ТЗ). Тази промяна сама по себе си е странна. Законодателят се е изсилил – сложил е каруцата пред коня. Българската валута (все още) е лев, а не евро. И не се знае докога. Затова подобна промяна е нелепа. Истинският абсурд обаче е другаде – че по този начин се узакони безумието капиталът на ООД да бъде в символичeн размер - едно евро.
Още в началото на 2009 г. в 40-ото народно събрание бе внесен законопроект капиталът на ООД да се редуцира от 5000 лв. на… 2 лв. (?!?). По това време обаче имаше грамотни юристи в парламента и предложението не мина. В началото на следващия парламент обаче предложението бе подновено и капиталът на ООД действително стана 2 лв. Мотивът – да се стимулирал бизнесът. Дали бизнесът се е стимулирал не знам, но знам че така се демонстрира въпиещо невежество.
Капиталът при т. нар. капиталови търговски дружества има ГАРАНЦИОННА ФУНКЦИЯ. Така е в страните от континентална Европа. Затова например капиталът на немското ООД трябва да е минимум 25 хил. евро. В англо-американското право е по-различно. На капитала там не е отредена функция, но ние не сме в Америка.
Гаранционната функция на капитала по нашето право се извежда от разпоредбата на чл. 138, ал. 3 ТЗ: “Управителят е длъжен да свика общото събрание веднага щом загубите надхвърлят 1/4 от капитала, както и когато чистата стойност на имуществото на дружеството … спадне под размера на вписания капитал”.
Нека да приложим този законов текст по отношение на ООД, чийто капитал е 2 лв. (а вече дори и по-малко – 1 евро: 1,95848 лв.). Съгласно тази основополагаща норма, ако дружеството претърпи загуба 1/4 от капитала - сиреч от 49 стотинки (?!?), трябва спешно да се свиква общо събрание. Случаят наистина е спешен (?!?) – трябва да се вземат необходимите мерки за компенсиране на загубата, която би могла да застраши живота на дружеството.
В 39-ото и 40-ото народно събрание имаше консултативни съвети по законодателството. В тях бяха привлечени водещи юристи и подобни абсурди бяха дефинитивно изключени. И в четиридесет и първия парламент беше формиран подобен орган, но той просъществува няма и два месеца. Ръководството на събранието реши, че може и без него… и се започна неспирна законодателна самодейност.
Имам известен поглед върху търговското законодателство на повечето европейски страни. Там такива недомислици няма и няма как да има, защото в тези страни се работи истински професионално.
Не знам как е в Бахрейн, Бурунди и Джибути например, но не вярвам законодателният процес там да е оставен на самозванци, но със самочувствие, както е у нас.
За качеството на законите ни може да се съди и по безбройните промени, които се правят в тях. Няма друга държава в света, която така ударно да променя законите си. Най-интересното е, че парламентът отчита това като плюс – толкова и толкова нови закони, сиреч изменения на закони, били приети. И това – като повод за гордост. Френският граждански кодекс, който е на 220 години (от март 1804 г.), има по-малко промени от Кодекса за социално осигуряване, например (от началото на 2000 г.), чиито промени вече са почти 140. Само този пример е достатъчен, за да онагледи какви “нехудожествени” самодейци сме в законодателството.
Докога???