Гастарбайтерите пращат пари на роднините, твърдят, че ще се върнат на старини
Според Ганчо Илиев, председател на управителния съвет на сдружение “Свят без граници” в Стара Загора, те задават модела на модернизация на ромската общност
“Потвърждавам извода от доклада за интеграцията на ромите от 2023 г., наистина работещите в чужбина видимо вдигат стандарта си на живот и така задават модела за модернизация на ромската общност. Този процес в Стара Загора е от десетина години, но особено ярко се проявява през последните 5. Тези хора разбират смисъла на това да инвестират в качеството си на живот, а и могат да го направят, защото в чужбина получават добри възнаграждения.”
Това каза за “24 часа” Ганчо Илиев, председател на управителния съвет на сдружение “Свят без граници” в Стара Загора.
“В ромския квартал “Лозенец” където работя от години, живеят около 15 000 души, но в момента те са има-няма 5-6 хиляди. Другите са основно в Англия и Ирландия, 20-30% вече са трайно установени там. В Ирландия например има два завода за преработка на месо, където се трудят много хора от Стара Загора. Трудна и мръсна работа, но добре платена. Дори и служителите на “Личен състав” там, които подготвят документите на работниците, са българи, защото говорят български и английски.
Тези хора, дори и да си купуват апартаменти в чужбина, пак инвестират в родния си квартал, не прекъсват връзката с най-близките си. Твърдят, че ще се върнат у нас на старини, и пращат пари на роднините си. Някои се завръщат и сега. Те вече имат друг стандарт на живот - карат хубави коли, носят модерни дрехи, посещават елитни заведения и спа курорти. В кв. “Лозенец” в Стара Загора те инвестират в законни имоти, вдигнаха хубави големи къщи. Може да е парадокс, но в момента тук не се продават къщи, или ако се продават, то цената им е много по-висока от тази в други квартали на града. Покрай гурбетчиите се появиха магазини за модерни дрехи, не втора употреба, и да пазаруват идват и хора от други райони.
Гурбетчиите инвестират и в образованието на децата си - много от тях учат в чужбина, родени са там и дори трудно говорят български език. Развиват и собствен бизнес - тук и там. Занимават се основно с търговия, строителство, земеделие, производство на закуски. Те виждат, и аз ги подкрепям, че алтернативата за за реализация на младите хора от общността е да работят в чужбина. В България трудът за хора с ниска квалификация, например в комуналното обслужване, е ниско платена. В него са заети по-възрастни роми. Същото е и със сезонните работници - трудят се по няколко месеца в годината в чужбина, но се връщат и харчат парите си у нас. Иначе казано - и те не живеят лошо.”