Как на Перперикон пренасяли жертви на боговете?
Тези дни представих последните открития от най-мащабните проучвания на свещения скален град Перперикон, които се провеждат през лятото и есента на 2024 г. Те ще продължат до началото на ноември, но вече имаме изумителни резултати. Верен на навика си да поднасям незабавно на обществеността току-що откритите находки, ще разкажа за най-новото – уникалните олтари за кървави жертвоприношения от езическия период на града.
Само преди седмица на ежегодната научна конференция в Казанлък, посветена на изследванията на тракийската култура, най-добрият наш познавач на римската култура доц. д-р Здравко Димитров изнесе доклад, посветен на езическите култове на Перперикон през периода на Римската империя – II-IV в. Той установи, че тогава в Южния квартал на града се оформя истинска Area Sacra, подобна на наситената с храмове зона във Вечния град на Апенинския полуостров. А в разкритите светилища на Тракийския конник, на източния бог Митра и др. са се правели кървави и безкръвни жертвоприношения.
В същото време при тазгодишните разкопки ние попаднахме на още два изсечени в скалите олтари, които са свързани с принасянето на жертви. Съоръженията представляват каменни басейни с отвори, от които е изтичала кръвта на убитото животно. Тя преминавала през цяла система от каналчета, за да бъде събрана в по-малки басейни. Олтарите са издялани много добре върху издигнати скални масиви, за да бъдат видими отвсякъде. Според откритите находки те датират още отпреди новата ера, но са използвани и в римския период на града.
Ние не знаем почти нищо за начина, по-който са правени жертвоприношенията и гаданията при траките. Спорадичните сведения на древногръцки автори свидетелстват за винено-огнения обряд, по който се е предсказвало бъдещето в храмовете на тракийския Дионис. Знае се също, че тракийските царе са принасяли в жертва на боговете животни, а в по-древни времена – и хора. Но как се е случвало това?
За да възстановим картината могат да помогнат ритуалите в древен Рим, които писмените извори осветяват много по-добре. Римските жертвоприношения са разделени на две категории. Първата включва публичните жертвоприношения (sacra publica). Те са извършвани от държавни жреци в чест на най-важните празници в Републиката, а после и в Империята. Втората категория са частните жертвоприношения (sacra private), които са правени вкъщи в чест на домашните богове.
Отивайки на обществено жертвоприношение, човек трябвало да се изкъпе в течаща вода, да облече празнични бели дрехи и да украси главата си с венец. Фразата „favete linguis" се смятала за начало на жертвоприношението. Тя призовала хората да бъдат пазят тишина, защото се смятало, че жертвоприношението можело да бъде смутено от шумни разговори. След това жрецът изричал молитва (precatio) пред изображението на бога. Той стоял прав с вдигнати молитвено ръце, а главата му била покрита с тога. Това е било необходимо, за да не се отклонява вниманието му с нещо, което може да наруши неговото благочестиво състояние. Понякога при молитвата се коленичело, за да се докосне жертвения олтар с ръце.
След като молитвите са изпълнени, се преминавало към основната част от жертвоприношението. Жертвите на боговете се принасяли от мъже, а на богините – от жени. Използвани били както едри животни (бикове, крави), така и дребни (овце, кози, телета). Преди извършването на ритуала жреците преглеждали животното, тъй като то трябвало да е здраво и да няма дефекти. После главата му била увивана с бели вълнени ленти (vittae) и превръзки (infulae), а често боядисвали рогата със златна боя. След това го отвеждали за поводите до жертвения олтар, украсен с венци и вълнени ленти. Ако се налагало жертвата да се дърпа насила, това се смятало като предизвестие за нещастие.
След това жрецът започвал да освещава жертвеното животно. Той поръсвал главата му с вино, смесено с вода, като преди това сам отпивал и давал на присъстващите да опитат. После изсипвал върху животното печен счукан лимец със сол и отрязвал част от козината на животното, хвърляйки космите в жертвения огън. Освещаването завършвал, като начертавал с нож линия от челото към опашката с думите „macta est".
Кулминацията идвала, когато по заповед на жреца негов служител убивал жертвата с брадва или жертвен чук, а после прерязвал гърлото с жертвен нож. Кръвта била събирана в чаши или малки басейни, смесвали я с вино и сол и я изливали върху и край олтара. Убитото животно поставяли на олтара, поливали го с вино и поръсвали с тамян. След това трупът бил разрязван и вътрешностите - изваждани с дълги ножове, за да бъдат прегледани от гадателите.
Ако всичко е наред, тогава жертвоприношението се считало за успешно и съответно ритуалите продължавали. В противен случай процедурата се повтаряла и затова били подготвяни няколко „резервни" животни за заколение още преди жертвоприношението. Преди жертвените гадатели да разгледат вътрешностите на животното, жрецът донасял тамян и жертвен хляб, изгаряйки и двете върху олтара, на който е извършено жертвоприношението.
Изследваните органи - черен дроб, жлъчка, бял дроб и сърце, се поставяли в кошница, поливали ги с вино, поръсвали ги с тамян, а после обикаляли с тях три пъти около олтара преди да бъдат изгорени върху него. Жрецът призовавал боговете за милост и ако димът се издигнел право нагоре, това означавало, че боговете са приели жертвата. Свещеният ритуал завършвал с последна обиколка на жреца около олтара с вдигнати ръце, като по този начин прославял боговете и ги молел за защита. Той се обръщал първо към двуликия Янус, след това към бога, за когото е предназначена жертвата, а след това - към Веста.
Хекатомбата била специална процедура, изпълнявана по време на триумфи и се смятала за най-тържественото жертвоприношение. Жертвените животни тогава били бик, овен или диво прасе. Довеждали животните с тържествена процесия, за да бъдат пречистени и след това принесени в жертва. В епохата на Републиката правели и човешки жертви по време на големи бедствия, но в Римската империя този обичай изчезнал. Винаги имало и безкръвни жертви, когато в дар на боговете се принасяли вино, мляко, мед, тамян, плодове и сладкиши.
При кървавите жертвоприношения на подземните богове се спазвали други ритуали. Жреците се обличали в черни дрехи, а жертвеното животно също трябвало да е черно. По време на заколението главите им били държани, наклонени към земята, а ги разрязвали от гърлото нагоре. По този начин кръвта изтичала в специално подготвена яма и всички части били изгаряни, като нищо не е използвано за храна на хората.
Частните жертвоприношения били извършвани по подобен начин, но при тях по-често срещани са безкръвните жертви. Правели ги отделни лица, бащата на семейството за цялата фамилия и старейшини за бога-покровител на целия род. Домашните богове били ларите, които според римляните са душите на предците им. Почитали ги върху домашните огнища, които изпълнявали ролята на олтари. Римляните слагали там част от храната, поръсвали с напитките и извършвали сутрешни и вечерни молитви. С течение на времето, когато римският живот се променил и огнището било преместено в кухнята, започнали да изграждат специални олтари за домашните богове, които поставяли в задната част на къщата.
При жертвоприношение се използвали специални съдове, необходими за ритуала. Те били разнообразни и включвали кадилници, жертвени лъжица за вино по време на възлияния, съдове с тясно гърло и дръжка, жертвени купи, кошници за вътрешностите, брадви и чукове, ножове от различни видове, жертвени маси, върху които разчленявали убитите животни.
По подобен начин са извършвани кървавите жертвоприношения и на Перперикон, поне през римския период в съществуването му. Надявам се, че до края на сезона ще имаме още интересна информация за уникалната Area Sacra, появила се през вековете в Южния квартал.