Костадин Димитров: В Европа наричат Съединението Пловдивската революция (Снимки)
Слово на кмета на Пловдив на заря-проверката за празника на града
Днес ние с открити сърца ви приветстваме с „Добре дошли" в Пловдив в деня на 139-ата годишнина от Съединението на България и празника на нашия град. Вече осем хилядолетия Пловдив присъства на картата на Европа и неслучайно е титулуван като един от най-старите живи градове в света. През Античността той е столица на римската провинция Тракия и запазените театър, стадион, форум, раннохристиянски базилики днес са едни от символите на културно-историческото наследство на България. По време на Възраждането Пловдив е оня светилник на националния дух, от който се запалва и разгаря искрата на борбата за българска църква, просвета и национално-освободително движение.
Пловдив е духовен център на българските земи и веднага след Освобождението. След злощастните решения на Берлинския договор Великите сили оставят Пловдив и южнобългарските земи в новата провинция Източна Румелия. Но не унинието и покрусата изпълват сърцата на българите в нейната столица и те от първия ден се захващат с изграждането на автономията като втора българска държава. Пловдив събира елита на нацията, излизат първите общобългарски вестници, създадени са първите в българските земи библиотека и професионален театър. Само след три-четири години Източна Румелия вече е по-добре организирана, по-демократична и по-богата от свободното Княжество.
Пловдивчани пренебрегват облагите на столичния град – по-високите заплати, свободния достъп до необятните пазари на Османската империя и доходите от търговията и избират да бъдат българи в обединената Родина.
Запалената искра на Съединението в Пловдив е поета от старите дейци от четите и въстанията в Тракия, които в ранната пролет на 1885 г. създават Българския таен централен революционен комитет. Годишнините от смъртта на Христо Ботев и Хаджи Димитър се превръщат във всенародни манифестации и трибуна на идеята за Съединението. Иван Вазов най-точно е прозрял същността на историческия момент: „Съединението не можеше да не бъде успешно, защото най-напред беше завладяло умовете и сърцата на всички българи."
6 септември 1885 година става най-пловдивският ден в новата българска история. В ранната утрин народът и войниците под командването на майор Данаил Николаев обявяват Съединението на Източна Румелия и Княжество България. В Европа наричат събитието Пловдивската революция и са поразени от дързостта на един малък народ да вземе съдбата си в свои ръце и да се противопостави на Великите сили.
И днес ние се удивляваме от уроците на единството на нашите предци в името на националната цел – обединена и просперираща България. В създаденото на 6 септември Временно правителство участват представители на всички политически сили в Пловдив, загърбили довчерашните си дрязги и противоречия.
И става нещо невиждано и до днес в българската история. Апостолите, главните организатори на паметното събитие, с чувството, че са свършили своята историческа мисия, се оттеглят с достойнство от горещата сцена на събитията.
И защитата на Съединението като свой върховен дълг поемат държавните мъже на България. Проявената мъдрост и дипломатичност спечелват симпатии към българите в цяла Европа.
Германският репортер Артур фон Хун в своите репортажи от Пловдив е поразен от мирния труд на българи, гърци, турци, арменци, евреи, чиито магазини са един до друг в централната градска част и това е доказателство за утвърдения от векове пловдивски модел на мирно съществуване на етнически и религиозни общности.
И сега градът ни е еталон за толерантност и уважение между неговите жители. И от всеки от нас зависи да запазим този модел и да го предадем на поколенията.
Днес Пловдив е изправен пред предизвикателствата на модерния град, но пловдивчани винаги сме намирали сила в единството. И сигурен съм, че пазейки заветите на Съединението, заедно ще успеем, защото гледаме и работим в една посока – за красив и подреден град с горди и достойни хора. Защото Пловдив не е просто място на картата. Той е място в сърцата ни.
Честит празник, пловдивчани!
Честит празник, българи!