Монетно съкровище, крайградска вила от II век и тракийски храм - находките от Пловдив
Чакат се още изненади и от праисторическата Плоска могила на "Брезовско шосе"
“Не знам някой да е намирал подобно нещо.” Така археологът Десислава Давидова определи поредния си удар, когато наскоро откри над 500 монети и златна заготовка в центъра на Пловдив.
Изненадите, завещани от древните жители на Филипопол, не секнаха през цялото лято. При това продължават да излизат наяве още тайни.
Без да подозира, Давидова се натъкна на монетно съкровище, както и на ценна керамика при спасителните разкопки в частен терен в подножието на Стария град. Още на втория ден от проучването тя откри
фрагмент от древен надпис
- късмет, който не всеки археолог има. Предполага се, че той е от постамент върху статуя и се свързва с управлението на император Септимий Север.
Голямата сензация обаче е златната заготовка за изработка на ювелирни изделия. Тя не е била за производство на монети, а вероятно е била предназначена за разкрасяване и правене на някакъв вид бижута.
Повечето от монетите, които Давидова откри, са бронзови и доказват, че теренът е бил обитаван над 2500 г. Те са от различни периоди. Най-ранните са от IV в.пр.Хр., когато е епохата на елинизма, голяма част са римски, има също късноантични и такива, които са от Ранното средновековие.
Тези дни Давидова и колегата ѝ Стоян Иванов подновиха разкопките на “Брезовско шосе”, където трета година проучват праисторическата Плоска могила. Досега там бяха открити раковини, двуетажни жилища, украсена керамика и човешки фигури.
Обектът е важен, защото датирането му започва от късния неолит - VI хилядолетие преди Христа. Какво още предстои да намерят, тепърва ще се разбере.
Една от големите изненади това лято поднесе теренът под съборения Бетонен мост. Оттам минава жп трасето по линията София - Бургас. Оказа се, че под моста, който ще се изгражда наново, за да могат скоростните влакове да минават безпрепятствено, има крайградска вила от II в. на заможен жител на Филипопол.
“Мащабите на древните зидове, които са близо 900 кв. м, навеждат на мисълта за разкошна жилищна постройка извън очертанията на античния град”, коментира археологът от НАИМ при БАН Петър Зидаров.
Според него сградата е функционирала близо две столетия в рамките на Римската империя и е сменяла предназначението си - била надграждана и разширявана.
До нея бяха открити и гробове, намерени са монети,
луксозен кладенец, пещ за строителна керамика
Уникален тракийски храм от III в.пр.Хр. пък е изненадата от Голямата могила в покрайнините на Пловдив. Покривът му е двускатен с трегери, върху които са наредени гнайсови плочи. Храмът се състои от две помещения. Източното е с квадратна форма и размери 4 на 4 метра.
“Констатирахме, че няма останки от никакви погребения - нито кремация, нито трупополагане. Налице са обаче доста счупена керамика, огнища и голям брой кости от над 10 вида животни. Това показва, че в този храм са извършвани ритуали”, коментира археологът Костадин Кисьов.