Хари не мърда с часове и не проронва сълза, след като разбира за смъртта на Даяна
- "Мило момче, мама е катастрофирала. Опасявам се, че тя не е успяла", съобщава принц Чарлз на 12-годишния си син
- По-малкият принц изпада в шок и цяла нощ стои сам и неподвижен в леглото си
Смъртта на принцеса Даяна е най-големият ужас за синовете ѝ и най-вече за малкия Хари, който отказва да приеме истината. Дълги години не се примирява с разследванията и смята, че майка му е избягала и живее друг живот. Травмата му е голяма и се превръща в основния двигател на проблемите му.
В книгата си “Резервен” принц Хари подробно разказва и как разбира, че майка му е починала. Тогава е на 12 г. и си спомня, че прави много неща през деня, дори
говори с нея часове преди смъртта ѝ,
но двамата провеждат незначителен разговор. Той бързо ѝ затваря, защото се забавлява с Уилям. Принцовете прекарват страхотна вечер пред телевизора със сладки, а след това си лягат.
В просъница по-малкият престолонаследник осъзнава, че баща му стои до леглото му и го гледа. Казва му въпросително: “Тате?”, а той му отговаря: “Да, мило момче”, като се усмихва с половин уста.
“Погледна ме странно, както никога преди не ме бе поглеждал. Със... страх? – спомня си принц Хари. – “Какво има, тате?”, го попитах. Той седна на леглото. Положи ръка на коляното ми и каза: “Мило момче, мама е катастрофирала”. Спомням си, че си помислих: “Катастрофа... Разбирам. Но тя е добре, нали?”. Ясно помня как тази мисъл мина през ума ми. И как чакам търпеливо тате да потвърди, че мама е добре. И как той не го прави. Нещо в мен се промени.
Започнах да се моля без думи на тате, на Господ
- или и на двамата: “Не, не, не”. Продължи: “Имало е усложнения. Мама е била тежко ранена и са я закарали в болница, мило момче. Наранила си е главата”. Изглеждаше потресен. Дали е споменал папараците? Дали ми е казал, че са я преследвали. Не мисля. Не мога да се закълна, но вероятно не е. Казах му, че ще я излекуват и ще отидем да я видим днес, най-късно довечера. Само че тате отвърна: “Опитали са се, мило момче. Опасявам се, че тя не е успяла”.”
Тези думи остават да кънтят в съзнанието на Хари като стрели в мишена. Не знае какво казва тогава, дори не е сигурен дали отговаря нещо на баща си. Но ясно помни, че не е плаче. Не проронва нито една сълза. Изпада в шок. Остава да лежи в леглото. Не вика нито брат си, който вече знае за трагедията, нито бавачката им. И така чак до 9 ч. сутринта.
Било неделя и всички отишли на църква както обикновено. Хари е повече от наранен от факта, че всички се държат сякаш нищо не се е случило. Той цял ден размишлява, че смъртта на принцеса Даяна не е истина. Смятал, че тя се е скрила, за да започне нов живот, но мислите му се сблъсквали и с тезата, че тя никога няма да им причини подобно нещо.
Междувременно баща му и леля му Сара се връщат от Париж. Сара носи две малки сини кутийки и ги дава на Уилям и Хари. Вътре има по един кичур от косата на майка им. Това е доказателството, че принцеса Даяна наистина си е отишла.
Само че за Хари не е достатъчно. Години наред у него стои съмнението, че майка му все още е жива.
Затова, когато е на 23 г. и му назначават новия частен секретар Джейми Лоутър-Пинкертън, го моли да му намери полицейските доклади за катастрофата в Париж. Секретарят предупреждава принца, че тези документи ще го разстроят силно. Но всъщност това бил замисълът на по-малкия син на Даяна. Искал да се хване за нещо и
у него да се изпари и последната надежда
След като получава плика, Хари вижда основно снимки от катастрофата. Първоначално забелязва, че около майка му има светлина, като ореол, същия цвят като косата ѝ – златист. Обяснява си ги чрез свръхестествени събития, но после осъзнава – това са светкавици. На някои фотоси дори има отражения и силуети на десетките папараци.
Принц Хари се вбесява. За него медиите и папараците са основните виновници за смъртта на принцеса Даяна, а в онзи момент разбира, че не само я преследват яростно до тунела... След злополуката я снимат, докато е в безсъзнание. Вместо да ѝ помогнат. Освен това по-малкият син на Чарлз III забелязва и колко е красива майка му. Нямала видими наранявания и някак сияела. Когато я откарват в болницата, лекарите коментират колко приказно изглежда принцесата.
Това го кара да затвори рязко папката и да каже: “Тя се крие!”. Съответно вместо доказателства Хари получава още причини за гняв. И така до 2007 г., когато приема покана да участва на полуфинала за световната купа по ръгби в Париж. Отива с охраната си Били Скалата, а на осигурения му шофьор заявява: “Искам да мина през тунела, в който загина майка ми. И по-точно със 100 км в час”. Със същата скорост, с която според полицията се движи мерцедесът на принцеса Даяна.
Минава веднъж, но това не му стига. Иска втори път, защото не изпитал гняв. Най-накрая се убеждава, че майка му е мъртва. Опитва да затвори тази страница от живота си, но не успява.
Става по-лошо. Започва да получава паник атаки
и посяга към някои забранени вещества. Дълго време се лута, но намира утеха в любовта на живота си Меган Маркъл, която успява да зашие дълбоката му рана.
А Хари вярва, че именно принцеса Даяна му я изпраща като ангел, защото двамата се запознават точно на годишнина от рождения ѝ ден.