Астероидът, избил динозаврите, произхожда отвъд Юпитер
Преди 66 милиона години астероид с приблизителна ширина 10-15 километра се врязва в мексиканския полуостров Юкатан, предизвиквайки глобален катаклизъм, който унищожава около три четвърти от видовете на планетата и слага край на ерата на динозаврите. Това е повратен момент в историята на живота на Земята. Сега учени дават отговор на въпроса откъде произлиза този астероид, съобщават Ройтерс и АФП, позовавайки се на публикация в сп. "Сайънс".
Ударът раздробява астероида и разпръсква отломките му по целия свят. Те все още се намират в глобален слой глина, отложен след този съдбовен ден. Нов анализ на отломките разрешава отдавнашния дебат за природата на астероида, показвайки, че той е бил от тип, който произлиза отвъд Юпитер във външната част на Слънчевата система.
Въз основа на състава на отломките, учените установяват, че той е бил карбонатен (въглероден) астероид от К-клас, наречен така поради високата концентрация на въглерод. Изследването изключва възможността ударът да е бил причинен от комета или слоят отломки да е бил положен от вулканизъм, както предполагат някои.
"Снаряд, произхождащ от покрайнините на Слънчевата система, подпечатва съдбата на динозаврите", казва Марио Фишер-Годе, геохимик от Кьолнския университет в Германия и водещ автор на изследването.
Ударът в края на периода креда издълбава кратера Чиксулуб, широк 180 километра и дълбок 20 километра. Глинестият слой е богат на метали, включително иридий, рутений, осмий, родий, платина и паладий, които са редки на Земята, но са често срещани в астероидите.
Изследователите са се фокусирали върху рутения - по-специално върху съотношението на неговите изотопи, присъстващи в глинестия слой. Изотопите са атоми на един и същ елемент с малко по-различни маси поради различния брой субатомни частици, наречени неутрони.
Рутеният има седем изотопа, като три са особено важни за резултатите от изследването. Съотношението на изотопите му съвпада с това на други известни въглеродни астероиди, пише БТА.
Астероидите от К-клас, които са сред най-древните обекти в Слънчевата система, са най-често срещаният тип, следвани от силикатните (каменни) астероиди от С-клас и по-редките метални астероиди от М-клас.
Различията в състава на астероидите се дължат на това на какво разстояние от Слънцето са формирали.
След като се е образувал във външната част на Слънчевата система, астероидът вероятно по-късно е мигрирал навътре, за да стане част от главния астероиден пояс между Марс и Юпитер, преди по някакъв начин да бъде изпратен в посока към Земята, вероятно в резултат на сблъсък, обяснява Фишер-Годе.
"Всички метеорити, падащи на нашата планета, които са фрагменти от астероиди от класове К и С, произхождат от астероидния пояс. Така че изглежда най-вероятно астероидът, ударил Юкатан в края на периода креда, също да произхожда от него", казва ученият.
Изследователите са анализирали проби от пет други удара на астероиди, датиращи отпреди 37 милиона до 470 милиона години, и са установявили, че всички те са от С-клас, което илюстрира рядкостта на сблъсъка с въглероден астероид.
Динозаврите дълго време властват на Земята, но с изключение на тяхната птича линия, са унищожени след удара, както и летящите влечуги, наречени птерозаври, големите морски влечуги и други морски обитатели, включително много видове планктон.
Бозайниците оцеляват, което им позволява да доминират на сушата и създава предпоставки за появата на нашия вид преди около 300 000 години.
"Мисля, че ако не беше това събитие, животът на нашата планета вероятно щеше да се развие по съвсем различен начин", казва Марио Фишер-Годе.