Политиците мерят: Колко голяма бяла птица е избирателят
Идва (пак) сезонът на изборите и те ни заливат с абсурдни идеи, които или няма как да се случат, или ще вгорчат още живота на гражданите
Докато редовият българин се опитва да се добере поне до черноморския бряг (защото не му се чака с часове по гръцката граница, а дните на отпуска му са преброени), той се люлее по развълнуваната от дупки и изкривен асфалт магистрала “Тракия” (едничката завършена в цялост). И истински се радва,
когато поредната катастрофа не го запрати по селските пътища на родината,
за да се добере с триста мъки до крайната си цел.
И с периферното си внимание усеща, че сезонът на изборите отново е зад ъгъла. Усеща го не по друго, а по онова, което му кроят политиците.
Не, не се плашете - и те самите не си вярват нито на думите, нито на идеите, но винаги го правят “в името на по-доброто бъдеще на народа”. За който се сещат от дъжд на вятър и главно по време на предизборна кампания.
Напоследък впрочем въпросните предизборни кампании въобще не се закриват - те са перманентни.
Дори да е започнало официално поредното Народно събрание, депутатите вече се стягат за следващото, защото си знаят каква ще я свършат. Или по-точно - каква няма да я свършат.
И не можем да не им го признаем - стават все по-добри в уменията си да се правят, че работят, макар все така да не успяват да излъчат правителство, а то е главното, заради което ги избираме.
Покрай последните новини колко е пораснала депутатската заплата се появиха и статистики - за четири години колко редовни правителства сме имали и колко служебни.
Резултатът е почти като този на “Лудогорец”
от срещата му срещу азербайджанския “Карабах”.
“Лудогорец” тутакси смени треньора след разгромната загуба, но българският гражданин няма тази възможност - той ходи на избори до откат, идват седмите поред за 4 години, а вече се говори и за осмите...
Ето два скромни примера от голямата торба с приказни идеи, които ражда българският политик в опита си отново да прилъже някой и друг избирател повече.
Едва ли хората на плажа са обърнали внимание, но преди седмица парламентът прие решение, с което задължи правителството да защити и стимулира професията на медицинските сестри и акушерките и да осигури достойно заплащане на техния труд.
Вярно, проблемът с недостига на медицински сестри в България е на прага на катастрофата, от години се говори за това, правят се някакви плахи опити да се реши, макар и частично.
Но абсурдът е в детайлите - правителството (на Главчев), което си отива след по-малко от седмица, трябва да реши нещо, което редовни правителства от последните 20, че дори и 30 години не са успели.
При това - в съкратени срокове - до два месеца
депутатите искат готова стратегия,
която щяла да увеличи броя на медицинските сестри с 30% до 2030 г. Дано, ама надали!
Най-вече защото правителството (служебното) няма 2 месеца живот, а само броени дни. И в случая не става дума да се ровим във формалностите, а да гледаме реалността в очите.
Тук гражданинът избирател си казва едно “Пак ни правят на рибки бананки”, ако е добре възпитан, защото може и по-остро да им влезе на депутатите, които са загрижени за “светлото ни бъдеще”.
Впрочем в защита на загрижените депутати нека кажем, че те са абсолютно наясно с проблема с недостига на медицински сестри, както и че няма да се реши нито за два месеца, нито за 5-6 години.
Припомниха ни политиците, че за качествено здравеопазване се работело още при предпоследното редовно правителство, както и че немалко мерки били залегнали в Плана за възстановяване и устойчивост.
Мълчат обаче, че парите по този план (онези лелеяни милиарди от Брюксел) все повече се отдалечават по посока на мъглявината Андромеда.
Ще кажете - това е друга история... Не, пак е същата - за качествата на политиците и на българския политически живот. Да го кажем ясно, че дано политиците разберат - не е работа на служебни министри да пишат стратегии за години напред, защото те би трябвало да се изпълняват.
А за да се работи по тях, трябва да има правителствено мнозинство в парламента, което да носи отговорност и да приема закони по въпросните стратегии. Извинявайте, но това е азбучно правило, което няма как да се прескача.
Всички български граждани искат да има качествено здравеопазване, в това число - и медицински сестри на професионално ниво. Но да искаш от служебно правителство да вдигне броя им с 30 процента за 5-6 години, е все едно да го задължиш да завърши магистралите "Хемус" и "Струма" до Нова година...
Все в този дух се роди и друго едно предложение - така да се организира паркирането пред училища и детски градини, че родителите да имат къде да оставят колата, когато водят децата за учебни занятия. Чудесно! Само дето или няма как да се осъществи, или ако се случи, то
ще изяде от и бездруго критично малкото места за паркиране в центровете на големите градове,
особено в обособените сини и зелени зони. С две думи - нещата пак се хващат от краката за главата. Няма места за паркиране, но "дайте да дадем, другари", както с този призив ни "управляваха" преди десетилетия.
Ами решете първо проблема с паркирането в големия град, пък после направете и специални места за водене на децата до училище. Лесно е, нали?
Впрочем - да проявим разбиране и към политиците. Никак не им е лесно - 7 пъти за 4 години да предлагат качествени, но и реалистични идеи, да избягат от шаблона и баналното, това е трудно, много трудно. Но пак добре да си помислят, преди да почнат да мерят колко голяма бяла птица е избирателят. Народът го е казал: да не се опитват с трици маймуни да ловят.