Рускиня, купила държавни ценни книжа за 2 млн. лв., за да стане българка, съди Народното събрание
Рускиня, която е купила държавни ценни книжа за малко над 2 млн. лв., за да получи българско гражданство, води дело срещу Народното събрание.
Н. Х. е получила разрешение за постоянно пребиваване в България през ноември 2019 г. За да изпълни условията за получаване на българско гражданство на основание на инвестиции, през 2019 г. е закупила държавни ценни книжа на обща стойност малко над 2 млн. лв. След това с нея било проведено интервю в Министерството на правосъдието. До лятото на 2022 г. преписката й била със статус "Молбата ви е разгледана от Съвета по гражданството с положително становище". Предстояло издаването на указ за получаване на българско гражданство. В този период обаче Народното събрание промени Закона за българското гражданство и то вече не може да се получава на основание инвестиции. Неприключилите преписки до влизането в сила на промените се прекратяват. Така рускинята получила отказ.
Завела е дело срещу Народното събрание, защото твърди, че невъзможността да ползва вложените 2 005 847 лв. за период от почти 4 години довел до пропуснати ползи от лихви. Наред с това твърди, че е претърпяла и неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, безпокойство, притеснение, болки и страдания. Влошило се емоционалното й състояние, отдалечила се от близки и приятели, затворила се в себе си, чувствала се несигурна. Заради това тя иска Народното събрание да й плати около 550 хил. лв. лихви и още 10 хил. лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Софйският градски съд отхвърли жалбата на рускинята. В мотивите си припомня, че България (наред с Кипър и Малта) е сред държавите-членки на Европейския съюз, критикувани за т.нар. "златни паспорти". Промените в закона са и в съотвествие с писмо от юни 2021 г. от Европейската комисия, в което се изразява безпокойство от продължаващата в България законова възможност за придобиване на българско гражданство чрез натурализация в замяна на предварително определени плащания.
В същото време дори и да не е бил отменен текстът за получаване на гражданство въз основа на инвестиции, не е сигурно, че рускинята е щяла да получи такова. Формалното отговаряне на установените в закона критерии не предполага, при внесено предложение от страна на министъра на правосъдието, президентът (респ. вицепрезидентът) да е задължен да издаде указ. Формалното изпълнение на критерия за инвестиции не гарантира автоматично получаването на гражданство.
Съдът намира още, че законодателните изменения не могат да се счетат като засягане на правото на ползване на придобитите ДЦК. Държавата не се е намесила в упражняването на това право - рускинята е собственик на закупените от нея държавни ценни книжа.
Решението за отхвърляне на иска подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд.