Българинът вече не вярва в ЕС и НАТО, но не иска да напуска (Графики)
- След 20 г. в алианса за първи път неодобрението е по-голямо от доверието
- Само един на 4-ма някога е чел конституцията, 76% обаче се радват, че в нея науката и образованието вече са записани като национален приоритет
На 16 април България отбеляза 145 години от приемането на Търновската конституция, а на 20 декември 2023 г. бе приета шестата поправка в сегашния основен закон. И въпреки че второто се превърна в основния аргумент на три политически сили, доскоро врагове, да работят заедно, нито една от тези две дати не е успяла да накара българите да прочетат конституцията.
Това става ясно от проучване на Националния център за парламентарни изследвания, публикувано миналата седмица. Едва 25% от българите някога са чели основния закон на страната по данни към май 2024 г.
Всъщност този дял е сравнително постоянен - от 1999 г. е скромен. Тогава е бил най-нисък - 19%, а най-висок е бил през март 2019 г - 27 на сто. Очаквано проучването сочи, че
по-възрастните и по-образованите са чели тънката книжка,
както и жителите на по-големите градове.
Този петък - 12 юли, се навършват 33 г. от гласуването на сега действащата ни конституция, претърпяла досега шест поправки.
Въпреки целия медиен шум покрай сглобката и реформите в съдебната система повече от половината пълнолетни българи не знаят кога последно е била променяна (53%). А са били анкетирани през май и юни тази година - след като кабинетът “Денков” падна и тъкмо бе назначен първият служебен, избран по новите правила. Според тях президентът изгуби част от своите правомощия. Че ремонтът на конституцията бе миналия декември, са се сетили 29,8% от българите. Има и едни 12,6%, които малко са слели новините и сочат 2024 г.
Неинформираните са преимуществено ниско образовани млади хора на 18 - 29 г.
Сред промените в конституционните текстове, прокарани от ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС, с най-високо одобрение (75,2%) се ползва определянето на науката, образованието и културата като национални ценности.
На второ място се нарежда намаляването на мандата на главния прокурор от 7 на 5 години, подкрепят го 64,3%.
Повече от половината българи - 58,6%, не са доволни от възможността хора с двойно гражданство да стават депутати
Непроменени през последните осем години остават най-важните права според българите - свободата на изразяване на мнение, личната свобода и неприкосновеност и правото на труд.
На дъното според усещането на хората е защитата им от страна на държавата.
Притеснително расте делът на евроскептиците, както и на противниците на членството ни в НАТО. Едва 45,5% от българите смятат, че предимствата от членството ни в ЕС надделяват спрямо недостатъците. Това е най-ниският показател от 2003 г. насам. През тези повече от 20 г. спадът на одобрението е траен, а през последните 5 - още по-бърз.
През март 2019 г. 56,2% са били доволни от еврочленството ни, през юни 2023 г. са останали 45,8%. Отчетеният спад се случва на фона на войната в Украйна и разделението в българското общество по оста Запада - Русия.
В същото време проучването ясно сочи, че българите искат да сме в съюза.
Един от въпросите в анкетата е как биха гласували хората, ако се проведе референдум дали България да остане член на ЕС. 51,6% от участниците биха отговорили с “да”, а само 25,7% - негативно. Останалите са казали, че или не са убедени, или не биха гласували.
Но макар превесът на радетелите да сме в ЕС да остава отчетлив, и тук делът им чувствително спада. През 2019 г. положително са отговорили над 70%, а предходните две години - по над 63%.
Общо у българина
за последните 21 г. доверието в Европейския съюз е спаднало с 19%,
сочи проучването на социолозите към парламента.
Хората, които са запознати с гражданските си права, младите и тези с висок стандарт на живот, формират групата на тези, които декларират, че ако има референдум за оставането ни в ЕС, ще са твърдо “Да”.
За първи път, откакто страната ни е член на НАТО, недоверието към Алианса е по-високо от доверието. През 2024 г. доверие в него имат 40%, а недоверие - 44%.
Последната година, в която този показател е бил проучван, е 2019-а, тогава разликата между двата показателя е била 17% в полза на поддръжниците на членството ни в НАТО.
В исторически минимум е и доверието в ООН
- 41%. А на въпроса за доверието в ОССЕ 40% казват, че не могат да преценят. Подобен отговор е даван от мнозинството анкетирани и през предишните години, което говори, че вероятно българите не са запознати с дейността на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа или изобщо не знаят какво стои зад тази абревиатура.
35% от запитаните са казали, че са по-скоро песимисти за бъдещето на ЕС.