Ето как губим 5,8 млрд. от кошмарната спирала "избори до дупка"
Към 810-те млн. лв., които сме изхарчили от 2021 г. за гласувания се добавят още, за които почти няма надежда без редовен десен кабинет
Какво губим от спиралата „избори до дупка", в която се въртим като в черна дупка от 2021 г. насам без никакви изгледи скоро да се измъкнем?
Първосигналният и най-елементарен отговор са 810-те млн. лв., изхарчени за седемте парламентарни и местни вота в последните 36 месеца. Както винаги, към тази „загуба" може да има най-малко две гледни точки. Първата е макроикономическата - само през миналата година всички ние създадохме брутен вътрешен продукт в размер на 183 млрд. лв. В сравнение с тази колосална сума 810 млн. лв. за гласувания, и то за 2 години и половина, не е нещо кой знае какво. Когато обаче сменим лещата и разгледаме бюджета в детайли, ще видим, че ситуацията не е чак толкова розова. Примерно парите за превенция и контрол на общественото здраве на Министерството на здравеопазването за 2023 г. са 158 млн. лв. и съдейки по резултатите, знаем, че това е екзистенц-минимумът. И той със сигурност влияе отрицателно на здравето на българина.
Можем само да гадаем колко пъти ще намалеят разходите за доболнична и болнична помощ, ако това перо в бюджета бъде увеличено,. Именно на този разход най-много залагат и в тази сфера най-много инвестират първите три най-добри здравни системи в света за 2023 г. – на Сингапур, Япония и Южна Корея, сочи сайтът, проследяващ глобалните статистически данни statista.com.
През миналата година тези страни са начело в оценката на здравния индекс, който е съвкупност от различни показатели – сред тях са здравният статус на населението, достъпът до медицински услуги, необходими за поддържане на качествен живот, конкретни резултати, респективно изследвания, заболявания, рискови фактори и нива на смъртност.
Общото между Сингапур, Япония и Южна Корея е, че държавната политика е строго фокусирана върху превенцията – тоест как да не се допускат заболявания, а не как да се лекуват все по-големи и по-големи усложнения, което е много по-скъпо и пагубно за населението. Например в Япония почти всяка седмица правителството има ангажимент да информира обществеността за нови изследвания в областта на храните и хранителните добавки - на кои от тях трябва да се набляга и на кои консумацията трябва да се прекрати. Политиката по отношение на витамините и хранителните добавки в Страната на изгряващото слънце също няма нищо общо с тази в Западния свят. Там изискването е те да са предимно от хранителни източници, за да са безопасни. Нещо повече, учени непрекъснато дават Япония за пример като страна, която забрани опасни Е-та в храните няколко години преди САЩ и Европейския съюз. Тоест здравето на нацията е първи приоритет, а след това е всичко останало, и това личи най-вече по факта, че Япония е страната с най-много столетници – над 92 хил. за 2023 г., или 72 души на 100 000.
Оттук възниква въпросът – възможно ли е и България да преструктурира бюджета си и да насочи повече средства за превенция, вместо да сме в непрекъснат дефицит на средства за доболнична и болнична помощ? И най-вече да се прекрати хроничната липса на направления за достатъчни и навременни изследвания. Едва ли някой може да каже какво драматично би се случило, ако увеличим с парите за избори скромните 158 млн. за превенция и контрол на заболяванията, но със сигурност след няколко години може би ще е налице по-добър здравен статус на населението.
Пренасочването на част от средствата за предсрочни вотове към промени в програмите за образование от първи до 12. клас също може да се окаже много ползотворно за нацията след звучните „шамари", които получихме от PISA. Един задълбочен преглед на най-добрите образователни програми в света, които изграждат умни и мислещи деца, вероятно ще струва много пари, но ефектът от промяна на базата на анализа ще го усетим само след няколко години. И системата, която в момента е насочена към наизустяване и заучаване, постепенно ще се трансформира.
Заедно с това непрекъснатото набъбване на цифрата за безсмислени избори, която в момента е 810 млн. лв., има и други неприятни ефекти.
В момента много експерти и фирми се оплакват, че по редица европейски програми не се разглеждат проекти – най-общо казано, те отлежават „на трупчета", без да е ясно защо.
„Наистина нямам никаква представа защо се получава този ефект, но е факт, че нищо не се движи – коментира пред „24 часа -168 истории" експерт, работещ в тази сфера от много години. - За първи път забелязвам подобно общо блокиране в администрацията, и то по програми, които би трябвало да са стартирали, а не са. Същото се отнася и за капиталовите проекти – по нито един не се вижда нещо да се прави."
Другият голям минус на спиралата от предсрочни избори е, че няма стабилно правителство, което да преследва трите важни приоритета за нацията – влизането ни в сухопътния Шенген, приемането на еврото и изпълнението на изискванията по Плана за възстановяване и устойчивост, който ще носи милиарди на хората и бизнеса.
Оценките на предишното Министерство на икономиката, когато на власт бе кабинетът на Николай Денков, бяха, че само по линия на Шенген губим 1,2 млрд. лв. годишно.
Числото е формирано на базата на човекодните на българските и европейските граждани, принудени да висят по сухопътните ни граници. В анализа на ведомството също са включени и транспортните разходи за бизнеса, екологичните щети и CO2 емисии в резултат на дългия престой на камионите край граничните пунктове.
Второто направление, по което драматично се проваляме, са изпуснатите милиарди по Плана за възстановяване и устойчивост.
В началото на годината експремиерът Николай Денков обяви в парламента, че вторият транш от 700 млн. евро ще дойде през пролетта. Аргументът му бе, че от есента са приети голяма част от необходимите закони, а 90% от реформите са проведени. Затова той прогнозира, че след още „1 или 2 решения", тези над 1,4 млрд. лв. по плана ще бъдат факт.
До тях обаче все не се стига заради общата политическа нестабилност и отказа на политическите партии да се обединят около тези няколко промени в съдебната и енергийната сфера.
Резултатът от всичко това звучи като истински кошмар – вместо в сметките ни да са влезли вторият и третият транш – съответно 653 151 273 евро и 711 702 214 евро - и вече да чакаме четвъртия, каквато бе прогнозата за 2024 г. на кабинета – за 521 644 766 евро, срещу тях стои една кръгла нула. С други думи, вместо тези 1,9 млрд. евро да подпомогнат икономиката, от тях няма и следа.
За съжаление, това съвсем не е всичко. Спиралата от непрекъснати предсрочни избори ни лиши и от приемането на еврото през 2024 г. и 2025 г., въпреки добрата воля на Еврокомисията и Европейската централна банка. Сега новата химера е 2026 г., но и тя може да си остане мечта, ако не са изпълнени поне две условия. Първо, да има стабилно правителство до 2026 г., и второ – то да води разумна дясна политика, с която да постави инфлацията под железен контрол.
Заедно с това вероятно във всяка сфера могат да се изброят редица проекти, които са блокирани заради отказа на служебните правителства да се занимават с „по-невралгични" теми.
Така че, ако трябва да обобщим, въртележката от избори ни струва много, много, много по-скъпо от тези 810 млн. лв., изхарчени за предизборен вот от 2021 г. насам.