Атанасова и Белазелков са законно избрани конституционни съдии, но само за 7 години (Обзор)
- КС единодушно оряза мандата на колегите си, двамата не са участвали в гласуването
- Същото решение се чака и по промените в конституцията - няма да паднат в цялост, но ще бъде отменено двойното гражданство за депутати, разделянето на ВСС и късата листа за служебен премиер
Конституционните съдии единодушно с 10 гласа “орязаха” мандата на колегите си Десислава Атанасова и Борислав Белазелков от 9 на около 7 години. Но приеха, че изборът им не противоречи на основния закон.
Взетото във вторник решение бе очаквано. Двамата съдии, излъчени от предишното Народно събрание на 19 януари т.г., не са участвали в гласуването по собствения им казус.
Още на 11 януари - дни преди избора на Атанасова (издигната от ГЕРБ) и Белазелков (от ПП-ДБ), КС се произнесе със задължително тълкуване, че
избраните или назначени по-късно съдии довършват мандат
Точно такъв е случаят на двамата юристи, които влязоха на позиции, освободени съответно през ноември 2021-а и февруари 2022-а, но останали непопълнени от депутатите цели две години.
Въпреки тълкуването на КС, което трябваше да влезе в сила на 20 януари, ден по-рано мнозинството в 49-ото събрание на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС гласува да бъде записано на чие точно място двамата се избират и че ще бъдат конституционни съдии по 9 години. Така пенсионираният съдия от ВКС Белазелков седна в креслото на Анастас Анастасов, а бившата шефка на ПГ на ГЕРБ - в това на Гроздан Илиев, и двамата излъчени от парламента при първото правителство “Борисов” по предложение на ГЕРБ.
Вписването на подобни текстове в решението беше прецедент. Това стана повод президентът Румен Радев и 68 депутати от “Възраждане”, БСП и ИТН да атакуват не само продължителността на мандата, но и цялата процедура по избора.
Според държавния глава, за да бъдат изпълнени “буквата и духът” на конституцията, не било достатъчно “процедурата да бъде открита, публична и прозрачна, каквато само формално беше”. А изборът да е обоснован, “мотивиран, аргументиран, издържан с образованието и професионализма на кандидатите”.
По повод тези твърдения на Радев КС припомня своя позиция по дело от 1994 г. Според нея “преценката за избор или назначаване, включително и за притежаването на високи нравствени качества, принадлежи само на органа, оправомощен да я прави”. Тоест преценката
дали някой има нравствени качества не подлежи на конституционен контрол, “защото е лична и суверенна”.
68-те народни представители пък застъпват виждането, че изборът на Атанасова и Белазелков е проведен “без никаква прозрачност и легитимност”.
Съдиите обаче не са на това мнение. Те казват, че той е в съответствие с приетите процедурни правила. Припомнят и хронологията на събитията.
Правилата за избор са приети на 12.ХII.2023 г., а срокът за номиниране е 11 януари. На 18 януари пък е публичното изслушване на кандидатите в комисията по конституционни въпроси, на 19 януари е самото гласуване в пленарната зала.
С посочването на продължителността на мандата на Атанасова и Белазелков обаче депутатите са нарушили основния закон, казват съдиите. Те разясняват, че съставът на КС се обновява на всеки три години. Това става, като излизат по четирима едновременно от всяка от трите квоти - на парламента, на президента и на съдебната власт. Следващото обновяване ще е през ноември т.г., когато КС ще напуснат двама от квотата на президента и по един от тези на НС и съдебната власт.
Във връзка с обновяването съдиите цитират свое решение от 2000 г. В него се казва, че ако се приеме, че съдията, избран или назначен на мястото на някого с предсрочно прекратен мандат (например поради смърт), има пълен 9-годишен мандат, то
обновяването на всеки три години от всяка квота не може да стане
А това ще наруши едно от водещите положения на КС - квотния принцип.
Съдиите напомнят и своето тълкувателно решение за мандатите от 11 януари - че решаването на проблема, предизвикан от бездействието на парламента да избере конституционни съдии, се постига чрез метода на съгласуване и възможно най-щадящ компромис. А изразът, че двамата се избират “за срок от 9 години”, не може да бъде определен като приемлив компромис, тъй като неговото следване има за последица несъответствие с конституционно предвидената схема на периодично обновяване на състава на съда по указания ред на всеки три години.
Именно този подход КС ще има и към промените в конституцията, убедени са водещи юристи. Тоест ремонтът на основния закон, направен от “сглобката” в 49-ото НС, ще бъде частично обявен за противоконституционен. Промените няма да бъдат отменени в цялост като взети от некомпетентен орган, тоест обикновено, а не Велико народно събрание. Но най-вероятно като противоконституционни ще паднат тези за служебния премиер (който вече се избира от кратък списък с шефове на институции), възможността депутатите да имат двойно гражданство, както и обособяването на два отделни съвета вместо настоящия ВСС - съдийски и прокурорски.