България трябва да е истинска част от ЕС и НАТО
Ще бъда малко назидателен. Ще ми се да споделя нещо, за да ми олекне. Не се обиждайте. Понякога наистина не мога да разбера как (не се шегувам) най-четящите и добронамерени хора, мои приятели - обикновено градски либерали - подреждат приоритетите в политическия процес. Вчера една етническа в генезиса си партия на Балканите се цепна в гласуването почти на българи срещу български турци и имаше посещение на посланик. Но мнозина от прогресивния лагер из мрежите видяха най-вече... как изглеждало лицето на Пеевски при гласуването и почнаха с палавите карикатурки за прасета, соколи, тикви и тия три неща. Борисов пък видимо беше притеснен да не вземе да мине партийната гарнитура, очевидно планирана само за вътрешнопартийно самонадъхване, а не за минаване, обаче пак интересно се оказа не това маневриране, а... лицето. Лицето, виждам, че продължава да е интересно и при новия патриарх - как точно гледал. Утре ще гледат и на Радев лицето вероятно - докато той, например, побеждава в изборите.
Има нещо твърде симптоматично в това вглеждане в лица и килограми и публикуване на изкривени образи, снимани от телевизора. Акцентът върху повърхността, за сметка на истински важното, е вече натрапчив при тези хора. Години наред, например, демонизираха дядо Николай за някакви предполагаеми външни белези (присъщи за църковната дейност като цяло). После се оказа, че именно той явно е на тяхната страна в битката за БПЦ. Така демонизираха и нашумелия Никанор, ако правилно помня - защото имал изписан ктитор Цветан Василев в Църногорския манастир (все едно това е нещо ново в църквата). Години по-късно и той се оказа на тяхна страна, но го видяха едва сега, а не още преди години - когато на кулата в манастира му помня, че се вееше жълтото византийско знаме.
И в резултат на сериозните планове и надъхване... в църквата победи възможно най-отсрещното крило. В резултат на сериозните планове и самонадъхване в БФС победи отсрещното крило. Сега в Европа и утре вероятно в САЩ побежава най-противоположното крило. В Украйна, за съжаление, побеждава Путин, макар че петима опоркаджии в сутрешни блокове ми обясняват от две години, че е обратното. С такава опозиция на Путин направо не му трябват съюзници. Четири години планове и изчегъртване, реформи и какво ли не и... ГЕРБ първи, ДПС втори. А отсреща - "Величие". Въобще, навсякъде в нашия запад в момента тече преоценка на прогресивния и космополитен дневен ред. И заради собствената му сбъркана оптика и прекаляване. Които пораждат рязка реакция. Това е закономерен ефект на махалото.
Затова за кой ли път ми се дощя да напомня на всичките мои приятели, прозападните хора у нас, хора, които наистина вярват, мислят - като мен! - че краденето трябва да намалее, че България трябва да е истинска част от ЕС и НАТО: хора, трябва да се прави постоянно усилие към другите хора, трябва да спре идеята за монопол върху морала и доброто, трябва да се приеме, че другият съществува. Христо Иванов, например, го посочи ясно, опита да работи с другите по терена, успя или не успя, понесе цената и достойно постъпи.
Няма начин да прилагате още от същото и да получите по-добър резултат! Не може на всички фронтове да губим и да се самоуспокояваме, че това е защото ДС-КГБ-Путин и всичко останало. Очевидно е, че просто обществото ни е такова. Вариант едно е да му се сърдим, че няма правилния вкус. Вариант две е да намираме диалог с него. За да се победи една крайност, не е нужна просто друга крайност, нужен е съюз с центъра. Винаги!
(От фейсбук)