Търси се по-оригинален проект за войнишкия паметник край НДК, а може би и друго място (Обзор)
Кметът Терзиев спря конкурса, темата обаче му е на сърце - прадядо му участвал в 3 войни, бил ранен и пленен
Около 50 дни оцеля идейният проект за възстановяването на Мемориала на загиналите войници от Първи и Шести пехотен полк до НДК.
През май на първо място бе класиран проектът на архитектурно студио “Гебуплан” с ръководител арх. Филипа Гугучкова. Той предвижда стриктно възстановените по оригинални чертежи. Заложени бяха водни езерца, съобразени с архитектурата на сегашните фонтани. На гърба на мемориалните стени пък трябваше да има “зелени ивици” - визиуално продължение на парковата среда.
Изненадващо във вторник се разбра, че кметът на София Васил Терзиев е прекратил процедурата и обещава нова.
“Резултатите от конкурса предизвикаха дебат относно мястото и начина, по които може да бъде изграден нов мемориал”, пише кметът в решението си. Полемиката била около предвидено възстановяване на паметника в автентичния му вид и че предложенията не притежавали оригинални качества.
“Възстановяването му по подобие на оригинала ще създаде първо визуална преграда и най-вече пространствен анахронизъм. В съвремието паркът на НДК е утвърдено
място за социални контакти на предимно млади
хора и място за фестивали и изложения. В близост е и детският кът и кино на открито. Всички тези дейности са в ярък дисонанс с експонирането на мемориала във вида, в който е бил изграден”, обяснява Терзиев. Следвайки автентичните размери, настоящият проект е абсолютно “контрастен с духа на мястото и неговия ежедневен начин на обитаване”.
Имало предложения за преосмисляне на мястото, на което да бъде издигнат достоен мемориал с нов прочит, където могат да се провеждат чествания. “И да се отдаде наистина почит с вечен огън и далеч от градския шум, където можем да помолим и да благодарим на тези хиляди жертви, отдали живота си за нас”, пише още той.
Паркът на НДК е натоварен с публична значимост, това повишавало “естетическите и художествените изисквания към решението за възстановяване на мемориала”, обяснява още Терзиев. Напомня, че животът по времето, когато е строен, е имал коренно различна динамика, сега трябва да се търси “хармония с парковата среда и съществуваyите функционални пространства”.
Оказва се още, че в журито е нямало представители на Съюза на архитектите,
Камарата на архитектите и Съюза на българските художници, защото не са били съгласни с провеждането на конкурса в този му вид. Превесът бил на историци и специалисти по паметници плюс представители на граждански организации.
Ще проведем нов конкурс и в него ще включим уважавани урбанисти, архитекти, художници, скулптори, историци, социолози, професионални организации, сдружения на гражданите, написа Терзиев във фейсбук във вторник.
Конкурси за връщане на стария паметник имаше и през 2017 и 2019 г., а решението за възстановяването му бе взето от СОС още през 2014 г. До края на юли ще се направи среща за обществено обсъждане на проведените през годините конкурси.
Мемориалът е издигнат през 1934 г. Имал е три внушителни стени под формата на буквата П, всяка широка 21 метра и висока 11 - част от казармения комплекс в карето между днешните булеварди “Витоша”, “Скобелев”, “Фр. Нансен” и “Патриарх Евтимий”. Сградите на двата полка са били разделени от алея, в чийто край е бил площадът с мемориалните стени. На централната е било изписано “Загинали геройски за свободата и обединението на българския народъ”, а отпред е стояла фигурата на лъв. При бомбардировките през 1944 г. дясната стена е разрушена, а когато строят НДК през 1980 г. премахват и другите две. На мястото издигат мемориала “1300 г. България”, който преди години бе демонтиран и там бе върната фигурата на лъва.
От групата съветници на ГЕРБ-СДС поискаха оставката на Терзиев
заради отменения конкурс. “Паметникът е дълго чакан от наследниците на загиналите за освобождението и обединението на България. Поколения българи чакат възстановяването на нашата памет, унищожена от безродните комунисти, наследници на които днес виждаме в управата на столицата ни. Това е обидно!, заявиха те в позиция. Според проф. Вили Лилков от “Синя София” “опитите за реабилитиране на престъпния комунистически режим и на негови ярки представители стават все по-арогантни”.
Включи се дори депутатката от ПП-ДБ Елисавета Белобрадова: “Чаках години, за да бъде възстановен този мемориал точно какъвто е бил, защото основната му стойност е възстановяването на честта на поруганите и забравени имена, изписани върху него. Решението, което е взето, идва изневиделица. Липсата на комуникация не просто създава напрежение, а произвежда политически проблем. Паметта на героите ни ще стане дъвка за политическа злост. Никой не разбра откъде и как този проект стана неприемлив, несъвременен, неподходящ и въобще започна да пречи.”
Васил Терзиев обаче разказа, че темата има специално и лично значение за него. Прадядо му Илия Иванов е бил участник и в трите войни - Балканската война, Междусъюзническата и Първата световна война. Като военнопленник 2 г. е работил на строежа на шосето между Драма и Кавала. През това време умират жена му и детето му. Бил ранен в бедрото, но куршумът не е изваден, а излязъл сам, когато прадядо му е бил над 70 г.
“Такива истории имат хиляди други български семейства. И те не бива да оставят и капка съмнение у когото и да било - паметта на загиналите войници ще бъде почетена. Вярвам, че можем да направим това в съгласие. Без съмнения в легитимността на конкурса, без напрежения между общности. Без да си противостоим, а като се обединим в почитането на паметта на всички жертви, които сме дали като народ”, призова кметът.