Мерил Стрийп мислела че е грозна, за да е актриса, но се успала за приемния изпит по право
“Когато бях на около 40 години, мислех, че всеки филм, който снимам, ще е последният. Имаше много примери с други актриси на същата възраст, за които нещата наистина приключваха.” Това признава през 2016 г. пред “Уолстрийт джърнал” Mерил Стрийп, която на 22 юни навърши 75 г., но продължава да е една от най-играещите, най-награждаваните и най-обожаваните от публиката съвременни кинолегенди. Критиката я нарича “най-великата жива актриса”.
Тя държи рекорда за най-много номинации за “Оскар” при жените – цели 21, 17 от които за най-добра водеща роля, а е държала статуетката 3 пъти, колкото колежките си Ингрид Бергман и Франсис Макдормънд. Има също рекордните в историята 34 номинации за “Златен глобус”, от които е печелила 9.
Милиони жени по света мечтаят за нейния живот. Но звездата на “Дяволът носи “Прада” никога не е вярвала, че бляскавата ѝ кариера ще продължи толкова дълго. “Хубавото на остаряването е, че когато те изберат за роля, обикновено това е нещо интересно. Трябва да приемем остаряването. Животът е ценен и когато си загубил много хора, разбираш, че всеки ден е ценен дар”, казва киноиконата в друго интервю.
“Когато пред вас започва да остава все по-малко време, искате да бъдете точно това, което сте, без да мислите за всички останали”, споделя актрисата, която многократно е доказала, че отстоява творческите си и житейски принципи. Миналата година тя стъписа света на седмото изкуство с новината, че още преди 6 години без шум се е разделила със съпруга си Дон Гъмър след 45-годишен брак. “Те винаги ще се грижат един за друг, но избраха да живеят разделени”, гласеше лаконичното комюнике, което падна в светските среди като истински гръм от ясно небе. Двойката има 4 деца – Хенри (44), Мами (40), Грейс (38) и Луиза (33). Две от дъщерите също са актриси, а най-младата е модел.
Всъщност, когато среща скулптора от Кънектикът, Мерил Стрийп
все още е в траур по първата си и най-голяма любов
– актьора Джон Казале. Двамата живеят заедно едва две години, когато той умира от рак на белите дробове, който се е разпространил и в костите му. “Те бяха толкова щастливи заедно. Можеха да постигнат всичко”, казва Ал Пачино, който дели белия екран с Казале в шедьовъра “Кръстникът”, където двамата са Майкъл и брат му Фредо Корлеоне.
Джон и Мерил така и не успяват да сключат брак, защото болестта го отнася много бързо. Докато гасне, тя е неотлъчно до него и го придружава в болницата за всяка процедура, за да бъдат колкото е възможно по-дълго заедно. Казале умира на 42 г. “Той беше различен от всички, които съм срещала. В него имаше някаква особена човечност, любопитство за хората, състрадание”, казва за него Стрийп, която е на 28 г., когато преживява тежката загуба. Мястото на Джон в сърцето ѝ никога не се запълва. Слухове я обвързват днес с комика Мартин Шорт, но негов говорител е опровергал, обявявайки, че те са просто много близки приятели.
Както често се случва с младите хора, и Мерил Стрийп се лута, преди да открие истинското си призвание. Родена е на 22 юни 1949 г. в Ню Джърси в семейството на служител във фармацевтичната индустрия и на редакторка в областта на изкуствата. Истинското ѝ име е Мери, но бащата ѝ казвал галено Мерил.
На 12 г. заради хубавия си глас – тя е сопрано, мечтае да стане оперна певица и в продължение на 4 години взима уроци от известната вокална педагожка Естел Либлинг.
Но се отказва, защото, както сама обяснява, “не чувствах и не разбирах това, което пея.”
После решава да кандидатства право, но се успива за приемния изпит и решава, че това е знак от съдбата. Въпреки че играе в няколко пиеси в училище, започва да се интересува от театър едва когато ѝ предлагат роля в колежа “Васар” през 1969 г. Преподавателят ѝ по драма Клинтън Аткинсън веднъж отбелязва, че никой не я е учил да играе, тя се е научила сама. Между другото Мерил се мислела за твърде грозна, за да бъде на сцената и екрана. И това, въпреки че в гимназията е лидер на мажоретките, а после е избрана за кралица на бала.
След “Васар” талантливата бъдеща звезда завършва драматичното училище на Йейл. Започва кариерата си в театъра, но през 1976 г. гледа Робърт де Ниро в “Шофьор на такси” и решава, че един ден трябва да постигне
неговото завладяващо присъствие на екрана
“Тогава си казах - ето такава актриса искам да бъда, като него. Това искам да правя. И да го правя с отдадеността и страстта, и уменията, и красотата, които той влага. Той е моята пътеводна светлина вече 50 години”, казва Мерил Стрийп на церемония в Остин, Тексас, през 2022 г.
Първата ѝ роля в киното е във филма “Джулия” през 1977 г., където си партнира с Джейн Фонда. После същият Де Ниро, от когото тя толкова се възхищава, я кани за хита си “Ловецът на елени”. В този филм тя играе заедно с гаснещия вече Джон Казале, който не дочаква премиерата.
Оттук нататък кариерата ѝ литва нагоре като фойерверк. Първата си награда “Еми” получава за минисериала “Холокоста” през 1978 г., а първия си “Оскар” - за “Крамър срещу Крамър” през 1979 г. Първоначално смята, че ролята ѝ е прекалено “диаболична”, и иска промяна в сценария, за да стане по-сложна и многопластова. На церемонията е толкова развълнувана, че забравя статуетката си в тоалетната.
Три години по-късно в “Изборът на Софи” Стрийп
настоява да снима само веднъж разтърсващата сцена,
когато есесовците я карат да избере кое от децата ѝ да бъде изпратено в газовата камера и кое в трудов лагер. Сцената е толкова мъчителна и емоционално стресираща за нея, че тя отказва да застане пред камерата за втори дубъл. Този филм ѝ носи втори “Оскар”, а третия взема за ролята си на Маргарет Тачър в “Желязната лейди” през 2012 г.
Трудно е да се изброят всички забележителни образи, които е изградила, но все пак е добре да се споменат изпълненията ѝ в “Далеч от Африка”, “Мостовете на Медисън”, “Музика от сърцето”, “Жената на френския лейтенант”, “Къщата на духовете”, “Смъртта ѝ прилича”, “Джули и Джулия”, “Вестник на властта”, “Флорънс”, “Не поглеждай нагоре”, “Манхатън”… Всички са категорични, че тя е еднакво убедителна и в трагични, и в дълбоко драматични, и в комедийни роли, както и в мюзикъли като “Мама миа”.
“Толкова съм стара вече, че съм играла с всички”,
обяви с неподражаемото си чувство за хумор американката, която на 14 май получи “Златна палма” за цялостен принос към киното на последния фестивал в Кан. 35 години след първото си идване на Френската Ривиера благодарната кинолегенда обяви: “Да гледам ретроспективните клипове от кариерата си, е все едно да гледам от прозореца на влак стрела как младостта ми лети към моята средна възраст и оттам на сцената, където стоя тази вечер. Толкова много лица и толкова много места, които помня”.
На 75 г. влиятелна, независима, в перфектна форма, Мерил Стрийп очевидно все още е далече от края на бляскавата си кариера. Преди няколко седмици тя обяви, че веднага след завръщането си от Франция започва разговори за заснемането на “Мама миа 3”.