Паникьор, непукист, реалист или що е то полезна тревожност и как ви води напред в кариерата
При голям залог е естествено да се притеснявате. Въпросът е да превърнете безпокойството в енергия
"Точният човек" е специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.
Предстои ви важна среща. От нея зависи кариерата ви. Ако сте достатъчно убедителни, имате шанс да получите повишение. Ако не сте, лошото впечатление у шефовете може да ви създаде проблеми и на сегашната ви позиция.
Залогът е голям и няма смисъл да се правите, че въобще не се притеснявате. Естествено, че сте напрегнати. Огромните усилия, които сте полагали дълго време, може да останат неоценени и ненаградени, че даже и да инкасирате загуба. За да не трепвате в такъв момент, трябва да сте на хапчета. (Или на друг вид хапче: .)
Според специалистите хората се делят на три вида според това как се справят с безпокойството. В извънредни случаи, но и по принцип, защото всеки ден работата поднася предизвикателства.
Първият вид хора са паникьорите. Те се безпокоят много и често, в състояние са да изпаднат в паника даже заради дреболия. Това може да бъде истински проблем за тяхната кариера, защото изглежда, че не издържат на напрежение, във важни моменти губят самообладание.
Парадоксалното е, че паникьорите искат точно обратното: да държат нещата под контрол, да имат власт, да бъдат успешни, винаги да са прави, другите да им се възхищават. Страхуват се, че могат да ги сметнат за посредствени и незначителни, точно заради това се тревожат. И колкото повече се тревожат, толкова по-зле се представят.
В същата незавидна позиция обаче се оказват и непукистите. Освен ако не са глупави, хората, които не се безпокоят от нищо, най-често си заравят главата в пясъка. Когато животът ги изправи пред препятствие, те не искат да поемат рискове, предпочитат да поддържат статуквото. И се откъсват от всичко, което се случва около тях, с надеждата, че ще отмине от само себе си. То, разбира се, не отминава, а ги връхлита с още по-голяма сила и води още по-незавидни последици.
Реалисти са хората, които си дават сметка, че вечна безгрижност не същестува и постоянна паника няма смисъл. Те изпитват "полезна тревожност", както я нарича Боб Роусън, автор на книгата "Силата на осъзнаването в бизнеса и в живота".
Постигането на балансирано ниво на безпокойство ви осигурява достатъчно напрежение, за да продължавате напред в трудните моменти, без да изпитвате желание да се предадете или да търсите начини да контролирате промените, които настъпват около вас, обяснява Роусън.
Първата стъпка за реализирането на подобен баланс е да свикнете с чувството на неудобство, когато излизате от своята зона на комфорт. (Как да излизате от зоната на комфорт, без да влизате в зоната на паника, четете утре.)
"Мнозина смятат, че смисълът на живота е да бъдат щастливи. Аз смятам, че смисълът е да имате пълноценен живот. А това означава понякога да имате лоши дни, а друг път добри", казва Роусън.
Втората стъпка към баланса е да се научите да търсите и разпознавате причината за вашето безпокойство. (Научен алгоритъм в 6 стъпки да се справяте с тревоги и да успявате в кариерата)
"Вместо да се стараете да го прикриете, опитайте да го разберете. Запитайте се какво ви кара да се чувствате разтревожени. Начинът, по който ще изтълкувате вашето безпокойство, определя дали то ще ви помогне или ще ви навреди. Балансираната доза тревожност може да бъде изключително полезна. В крайна сметка всички имаме проблеми, които искаме да разрешим, и цели, които искаме да постигнем. Тревожността представлява енергията, която ни кара да предприемем нужните действия", заключава Боб Роусън.
В "Точният човек" можете да прочетете още:
Принцип на Айзенхауер и матрица на Кови или как да класифицирате задачите и да побеждавате
Изяжте жабата - ключов принцип за ефективност и успех в работата
Наръчник за оцеляване с шеф "хронометър"
5 безполезни нагласи и 5 фини настройки на ума, които водят към успеха
"Няма връзка с този номер" - отпуската отпуска, ако дава непознати усещания
Какво е предотпускарски синдром и как да го избегнете
"Войната за отпуската" трябва да завърши с поне 10 работни дни
4 минути закъснение - какво пък толкоз се сърди някой? Може да е вродено, но как се преодолява
Гордост и горделивост - разликата определя успеха в кариерата. А скромността вреди
Самопредлагате се? Не е срамно, а води към успех, като го направите по 3 умни начина
Как да се справите с колега критикар