Вижте невероятната история на кучето Лампо, на което издигнаха паметник в Тоскана
Смята се, че Лампо (в превод от италиански - светкавица) е роден около 1950 г.
Когато през един августовски ден на 1953 г. виждат за пръв път малкото и пъстро куче на гарата на Кампиля Маритима в Тоскана, то е току-що слязло от един вагон на преминаващия от там товарен влак. По онова време не се знае нищо за този мелез, не е ясно нито къде се е качил, нито откъде е пристигнал. Елвио Барлетани, зам.-началник на гарата, решава да го прибере при себе си в службата, въпреки че правилникът забранява това.
Дъщеря му Мирна обаче е толкова настоятелна в молбите си, че в крайна сметка железничарят се огъва и нарушава правилото, според което куче може да пренощува в офиса максимум за една нощ. Семейството на Барлетани, което живее в близкия пристанищен град Пиомбино, вече притежава немска овчарка, но решава да осинови и симпатичния мелез.Кръщават го Лампо, светкавица, заради ненадейното му пристигане в живота на фамилията Барлетани.
Много скоро Лампо научава всички влакови разписания, и не само. Той е в състояние да различи бързите от бавните влакове, които минават през Кампиля Маритима, може да си даде сметка и къде точно е вагон-ресторантът. Така отива редовно до персонала му, за да си иска храна.
Почти всяка сутрин Лампо се качва сам на влак на гарата в Кампиля и отива до тази на Пиомбино, на 20-ина км. разстояние. Там слиза, придружава малката Мирна Барлетани до училището й, а след това отново хваща в обратна посока влака до Кампиля.Следобед отново хваща влак до Пиомбино, слиза, а после отива да вземе Мирна от училището и да я изпрати до дома й.После пак се качва на влака до Кампиля.
Всеки ден Лампо се вози сам на различни влакове, спиращи в Кампиля, и пътува с тях до различни градове или местности в радиус от 300 км. В края на деня обаче задължително се връща на гарата в Кампиля. Понякога отива да нощува и при семейство Барлетани в Пиомбино.
Един ден обаче Лампо остава заклещен в затварящата се врата на потеглящ влак.Необходимо е да го спрат, за да освободят кучето. След този инцидент
ръководството на жп линиите от Флоренция задължава Елвио Барлетани да отдалечи Лампо от гарата. Елвио го качва на влак до Неапол. След няколко дни обаче кучето се връща в Кампиля. След това решават да поверят Лампо на грижите на един селянин близо до Барлета, в южната Пулия – до там разстоянието е 500 км. Пет месеца по-късно обаче Лампо се появява отново на гарата в Кампиля Маритима отслабнал и ранен.
Любопитната история на кучето заинтригува много журналисти, дори и чужди телевизии. Лампо става медийна звезда. През 1958 г. на кучето посвещава свой репортаж и италианската телевизия РАИ. Всички наричат Лампо кучето железничар или кучето пътешественик.
Едва няколко години по-късно обаче се стига до произхода на Лампо. Един клошар от тосканския пристанищен град Ливорно разпознава кучето. Той се среща с Елвио Барлетани и му разказва, че като малък го държал със себе си и че го прибрал, след като видял как слязъл от кораб, пристигнал от Съединените щати през 1951 г.
Лампо умира на 22 юли 1961 г., премазан от товарен влак, извършващ маневра на гарата на Кампиля Маритима. Решават да го погребат под една акация на гарата. Месеци след смъртта му железопътните работници решават да съберат пари за паметник за Лампо. Американското списание This Week също организира кампания сред читателите си и така на гарата на Кампиля е вдигнат паметник на Лампо. Елвио Барлетани през 1962 г.публикува книга „Лампо,кучето пътешественик", която се превръща в бестселър и има 15 издания до 2009 г. Книгата е преведена на английски, френски, немски и японски.През 1967 г.пък полският писател Роман Писарски пише разказ за Лампо,който става част от учебната програма в средното училище в Полша. За кучето говори в песните от албума си „Пътешественикът Лампо" и италианският певец и композитор Ивано Фосати.
Ако днес случайно се намирате на гарата на Кампиля Маритима, до която се стига с влак от Рим за малко повече от два часа, може да видите паметника на Лампо, пред който мнозина продължават да оставят цветя.