Сутрин или вечер да пием лекарството за високо кръвно
Изследователи: Насоки за терапия по хронотипен индивидуален график намаляват вероятността за инфаркт
Хората с хипертония, които са вземали лекарствата си за кръвно налягане по време, съобразено с телесния (биологичния) им часовник, са имали намален риск от инфаркт. Това установява ново контролирано рандомизирано изследване на Медицинския факултет към Университета на Дънди, Шотландия. Учените са работили в сътрудничество с мюнхенския научен център “Хелмхолц” и международен екип от изследователи от Италия, Обединеното кралство и САЩ.
Рандомизираните проучвания се ползват с най-висок престиж сред учените. В такива изследвания участниците се разделят на случаен принцип на групи, в които се сравняват различни лечения. Например на две различни терапии или на терапия/медикамент и плацебо (на практика без лечение). Произволното разпределяне на доброволците означава, че ефектите от лечението, което получават, са сравними по възможно най-много критерии. А това означава и висока надеждност на резултата.
Та това рандомизирано проучване с впечатляващите като численост над 5000 хипертоници, ги разделя на равностойни групи. Половината си взимат съдоразширяващите (антихипертензивни) лекарства сутрин, другите - вечер.
Всички участници са проучени и за техния хронотип. Преведено на по-популярен език: дали са чучулиги (ранобудници, които си лягат “с децата”), или сови (“нощни птици”, активни до късно през нощта). И се оказва, че времето, в което човек се чувства най-комфортно да спи или да бъде буден, може да повлияе на ефекта от лекарствата му за кръвно налягане.
Чучулигите, които са пили предписаните им антихипертензивни хапчета сутрин, били в по-малък риск да направят инфаркт в сравнение с тези ранобудници, които са взимали лекарствата си за кръвно вечер. Нощните птици, които приемали медикаментите си вечер, също са имали по-малка вероятност да получат сърдечен удар в сравнение с тези, които са изпълнявали назначената им терапия сутрин.
Междинните хронотипове (около 50% от подпроучваната популация) не показват разлика в сърдечносъдовите резултати между сутрешното и вечерното дозиране.
Изводът, че пиенето на лекарствата за кръвно във време, съобразено с личния хронотип, може да осигури допълнителна защита за сърцето, е публикуван в снисанието eClinicalMedicine. “Мозъкът” на проучването д-р Филипо Пигацани, клиничен старши преподавател и почетен консултант кардиолог от Медицинския факултет на университета, определя резултатите като вълнуващи. И като отговорен учен предупреждава пациентите да не правят самоволни промени в терапията си. “Нашите констатации биха могли да променят парадигмата в лечението на хипертонията. Вземането под внимание на хронотипа при определяне на времето за пиене на съдоразширяващите, тоест персонализираната хронотерапия, може да намали риска от сърдечни инциденти. Въпреки това, преди пациентите да променят графика за антихипертензивните си лекарства, нашите открития трябва да бъдат потвърдени в нови рандомизирани клинични изпитвания на персонализирана хронотерапия”, обяснява в изявление за медиите д-р Пигацани.
Според екипа прост въпросник за определяне на хронотипа или молба към пациентите да съобщават сами дали са ранни, или късни птици биха могли да индивидуализират и оптимизират терапията. Целта би била предписването на антихипертензивни средства да е по хронотипен персонален график за намаляване на риска от миокарден инфаркт.
Логиката зад резултатите на екипа на Пигацани е, че личният хронотип може да влияе на склонността за разширяване на съдовете и реакциите на стрес във времето, в което участниците са взимали лекарствата си - между 6 и 10 часа или между 20 часа и полунощ. За научната чистота на резултатите от извадките са отстранени участници, които дават и нощни смени, за да не деформират данните от базовите смущения на вътрешния часовник.
Времето на приложение на лекарствата за кръвно в хармония с хронотипа може да бъде лесен и евтин подход за намаляване на риска от сърдечни удари. Изследването е стъпка напред в прецизната медицина на хипертонията с констатации, които подкрепят нуждата от по-нататъшни проучвания, заключават изследователите в посланието си към лекарите.