"Анора", който взе "Златна палма" в Кан, е почти римейк на "Хубава жена", само че милионерът е син на руски олигарх
Замислен преди нахлуването на Русия в Украйна, проектът все пак е осъществен и се хареса много на зрителите
Голямата награда на филмовия фестивал - “Златната палма”, бе връчена на филма на американския режисьор Шон Бейкър “Анора”. Това е романтична комедия в духа на “Хубава жена”, в която се разказва за историята на отношенията между сина на руски олигарх Иван (в ролята Марк Айделщайн) и стриптийзьорката Анора (Майки Медисън), в които се намесват родителите на младия наследник на бизнес империята (Алексей Серебряков и Дария Екамасова).
Изборът на журито до голяма степен беше неочакван, защото “Златната палма” отиде за филм, който зрителите много харесаха, но като цяло критиците не оцениха много високо.
“Анора” е донякъде лирична, донякъде романтична комедия с нотки меланхолия и тъжен финал. Но преди всичко това е типичен развлекателен филм, в който има много емоции и майтапи, но няма никакви идеи. Чисто филмови иновации също е трудно да бъдат открити и затова някои подозират, че именно това е оценила най-вече председателката на журито в Кан Грета Геруиг, режисьорката на хита “Барби”. Както и Бейкър, тя принадлежи към традициите на американското инди кино, така че е лесно да се предположи, че лиричната “Анора” ѝ допада повече, отколкото интелектуалните търсения и формалните нови веяния от Европа или Азия.
Разбира се, спекулациите по темата защо точно този филм спечели Голямата награда, не променя нищо във факта, че “Анора” е вписана в летописа на един от най-престижните кинофестивали, а името на Шон Бейкър е вече редом с тези на Антониони, Куросава и Копола. Между другото, последният загуби именно срещу него тази година.
За помнещите социалистическия режим филмът е почти съветски. Две от трите главни роли са изиграни от руснаци. Единият е Юра Борисов, който подобно на германската актриса Сандра Хюлер е носител както на Голямата награда, така и на “Златната палма”. Другият е Марк Айделщайн, когото медиите вече кръстиха руския Тимъти Шаламе - вървежен актьор, изиграл запомнящи се роли в новия “Дюн” и “Призови ме с твоето име”. Второстепенни, но не по-малко колоритни роли имат Дария Екамасова и Алексей Серебряков.
Сюжетът на филма се върти около краткия брак на инфантилен син на руски олигарх (Айделщайн) с млада стриптийзьорка, изиграна забележително от Майки Медисън (“Имало едно време в Холивуд”). Те се запознават в нощен клуб в Ню Йорк и веднага намират общ език - двамата имат сходно чувство за хумор, лекомислено отношение към живота и... никакви планове за бъдещето. Танцът в скута на милионерското синче прераства в по-сериозни отношения и Ваня предлага брак на Анора. Тя се съгласява, ако предложението е придружено с годежен пръстен с поне трикаратов диамант. Получава четирикаратов и всички са щастливи. Е, поне докато за всичко това не научават родителите му, които спешно яхват семейния частен самолет и отпрашват за САЩ, за да вразумят глупавия си син и да разтрогнат позорния (според тях) за семейството им брак.
Бейкър, нелош независим режисьор (най-добрият му филм е “Проектът Флорида”), обожава да изучава във филмите си социалното неравенство. През 2021 г. “Червената ракета”, пак негов - симпатична трагикомедия за съдбата на порноактьор - беше в програмата на фестивала в Кан. Тогава той се състезаваше с “Купе №6” на Юхо Куасманен, който в крайна сметка спечели Голямата награда. Но пък Бейкър там се запознава с игралия в “Купето” Юрий Борисов и вероятно замисля “Анора”.
Три години по-късно филмът, очевидно замислен преди нахлуването на Русия в Украйна, изглежда по различен начин. Олигарсите, поливащи се с шампанско за 10 000 долара бутилката, изведнъж се оказаха спонсори на войната и нямаха възможност да харчат толкова пари заради санкциите.
Но Бейкър не обръща внимание на тези промени, защото му е важно да разкаже историята на Пепеляшка от стрийптийз клуб, като по този начин завърши проекта си. И се оказа прав - филмът спечели зрителите и получи една от най-престижните награди в света на киното. Историите за невъзможната любов работят без грешка.
Филм с реплики на руски и с руски актьор е заснет в САЩ - предполагаемата цитадела на русофобията според московската пропаганда, а след това получава и “Златната палма” в Кан. Сега Захарова, Симонян и останалите путинофилски папагали ще трябва доста да се поизпотят, за да обяснят какво стана с легендарната “отмяна на руската култура”. Може би защото всички руснаци в “Анора” са негодници? Това съвсем не е така. Напротив - и на най-антипатичните персонажи зрителите в някакъв момент съчувстват и ги харесват.
Разкрепостеният и откровен филм на Бейкър разчита преди всичко на емоционалните възприятия и е изграден най-вече върху качествата на антагонистите - непосредствената и естествена Анора и мрачния и потиснат Игор. Руснакът играе мутра от Брайтън Бийч, който трябва да сложи на мястото ѝ нахалната стриптийзьорка. Той живее при баба си и е свързващо звено с (вероятно не особено легален) руски бизнес. Общо взето, идеята е елементарна - богатите са гадове, бедните, с каквото и да се занимават, са готини. (24часа)