Защо дела се влачат по 17 г., питат се магистрати на дебат по съдебния закон (Обзор)
Правилно ли е дела да се влачат по 4-5-6 години, че даже и по 17, абсурдно е шест пъти да се връща дело. Това обяви емоционално шефката на Софийската градска прокуратура Илиана Кирилова на дебат за промените в Закона за съдебната власт в Съдебната палата в София. На обсъждането бяха съдии, прокурори, следователи от цялата страна. То беше организирано от Министерството на правосъдието.
Въпросът на Кирилова беше провокиран от среща със сдружението на родителите на загиналите в катастрофи деца "Ангели на пътя". На разговора майките директно заявили на магистратите: "На вас вече никой не вярва".
Промените в съдебния закон бяха подготвени от предишното ръководство на Министерството на правосъдието и публикувани за обществено обсъждане в средата на март. Оказа се, че по подобие на последните изменения в основния закон и поправките в съдебния не срещат подкрепа от общността. В правосъдното министерство били получени над 500 страници становища и предложения. Макар че срокът изтекъл, продължавали да пристигат мнения, съобщи правосъдният министър Мария Павлова.
Да не се бърза със закона, а да се изчака произнасянето на Конституционния съд за последните промени в конституцията, повишаването на магистратите да се прави от общите събрания, а не от конкурсните комисии, прокурорите да бъдат командировани за срок от 1 година, както съдиите, а не за 6 месеца, увеличаването на парламентарната квота в прокурорския съвет ще доведе до силно политическо влияние в държавното обвинение. Това бяха част от изводите, които магистратите направиха на продължилия повече от два часа дебат.
Те поискаха и да участват в изработването на новите текстове.
Съдия Марио Димитров от Върховния административен съд прочете становището на колегите си. В него върховните съдии предупреждават, че ще сезират Конституционния съд, ако остане предложението общи състави от ВКС и ВАС да гледат делата за конкурсите в съдебната система и дисциплинарните производства.
Съдия Деница Вълкова от Наказателната колегия на ВКС отбеляза, че неправилно измененията били рекламирани като чисто нов съдебен закон, защото 70% от разпоредбите били като старите. Тя призова да се изчака КС, които трябва да реши дали да отмени или остави последните промени в конституцията, които са в сила от края на декември м.г.
Логично една от темите, които най-много вълнуваше магистратите се оказаха конкурсите за повишаване в съдебната система. Те са известни с това, че продължават с години. Този за апелативни съдии е обявен през 2019 г. и още не е финализиран.
"Конкурсите в съдебната власт продължават по-дълго отколкото Великобритания излизаше от ЕС", пошегува се съдия Красимир Шекерджиев от ВКС, който е част от конкурсна комисия. "Вече трета година не може да приключи конкурса за апелативни прокурори, защото един от кандидатите е делегиран европейски прокурор, а конкурсната комисия, която трябва да провери делата му, няма достъп до тях", отбеляза окръжният прокурор на Русе Георги Георгиев.
Съдия Шекерджиев очерта трите проблема на конкурсите - бавност, съмнение в тяхната справедливост и че са скъпи.
Забавянето идва оттам, че загубилите обжалват, а членовете на комисиите трябва да прочетат делата на кандидата. Затова магистратите предлагат колегите им от по-горната инстанция да ги оценяват.
Както се очакваше най-активни в дискусията бяха прокурорите, защото промените засягат главно тях.
Най-много критики отнесе предложението шестима от членовете на прокурорския съвет да се избират от парламента, а само двама от прокурорите и един от следователите. Според тях това било директно навлизане на политиката в съдебната система.
"Законът няма да види бял свят, независимо какво реши КС", обобщи шефът на Съюза на юристите Владислав Славов. Той упрекна колегите си защо когато са се приемали промените в конституцията съдебната общност не е изразила "единно мнение, че я е срам от това, което се случва в Народното събрание".
"Затова се прие проект, с който сега КС се чуди какво да прави", заключи Славов. Според него "ние сме перманентна съдебна реформа" и постоянно се обяснявало на хората, че от нея зависи всичко - Шенген, еврозоната.
На финала магистратите си обещаха, че ще продължат да се събират, за да поправят предложенията в съдебния закон.