3,6% от БВП на Великобритания отиват, за да се справи с последиците от пушенето
Според учени правителството трябва да прави разлика при облагането между цигарите, при които тютюнът гори, и бездимните алтернативи
3,6% от брутния вътрешен продукт на Великобритания биват похарчени всяка година само за справяне с последиците от тютюнопушенето. През 2023 г. БВП на страната надмина 1,3 трилиона британски паунда, т.е. разходите на обществото за справяне с последиците от този вреден навик надминават 46 млрд. паунда. Това показва сравнително изследване на Университета в Оксфорд, представено от проф. Катя Никодемо пред участниците в годишна конференция за здравна икономика и здравни политики в Лондон.
Това обхваща всички разходи – от здравните през спадането на производителността на труда, породено от тютюнопушенето до разходите от непроизведена продукция.
За сравнение, загубите, свързани със затлъстяването, се оценяват на 3% от британското БВП, а загубите, свързани с тероризма и въоръжените нападения – на 2,5%. Около 0,8% от БВП са разходите, свързани със справяне на последиците от небезопасния секс. В крайна сметка 17,7 от цялата икономика на Великобритания е впрегната да се справя с последиците от рисково поведение, което е личен избор на индивида, а не плод на политическо решение или обществен избор.
Големият въпрос според проф. Никодемо е дали правителството трябва да се намесва, за да намали последиците от тютюнопушенето или от останалите варианти на рисково поведение.
Има много аргументи „за" и „против". Мнозина смятат, че затлъстяването например е свързано с личен избор на човека, както и че има много хора, които не могат чисто финансово да си позволят да се хранят здравословно.
Но има и аргументи „за" държавна намеса, като например това, че лечението на болестите, свързани с наднорменото тегло, струват твърде много. В крайна сметка има доста примери в човешката история, в които държавната намеса, отнасяща се до здравеопазването, е дала положителни резултати – например задължителните имунизации.
Проф. Никодемо даде пример с правителствената намеса по отношение на тютюнопушенето между 1974 г. и 2018 г., която винаги досега е давала положителни резултати. Например през 1974 г. във Великобритания за първи път се въвежда регулация на рекламите на цигари. Вследствие на това процентът на възрастните пушачи от предишните 50% пада през следващите няколко години на 39%.
През 1986 г. върху опаковките на тютюневите изделия в страната се появяват за първи път задължителни изображения на болестите, до които довежда този навик. Резултатът – от тогавашните 35% делът на възрастните пушачи пада на 30%.
През 1998 г. е приета дългогодишна програма за ежегодно увеличаване на акциза върху тютюневите изделия с по 5%. През следващото десетилетие поскъпването на цигарите е такова, че делът на пушачите спада от дотогавашните 28% на 20% през 2006 г.
А когато започват първите забрани за тютюнопушене на публични места делът на пълнолетните пушачи пада още повече, за да стигне към момента до 18% от британското население.
Изводът е, че държавата може да се намесва с подходящи регулации на този вреден навик и това да даде резултати.
Вредните навици и отражението им върху общественото здраве
Проф. Никодемо разглежда специално въпроса с т.нар. sin taxes т.е. данъците, свързани с вредни дейности. При тютюнопушенето и алкохола те са свързани най-вече с акциза. Изчисленията в изследването показват, че 20-те процента от населението на Великобритания с най-ниски доходи харчи 1286 паунда годишно само за данъците, свързани с вредни дейности. А това са 11,4% от техните доходи.
Типичният беден алкохолик обаче дава само между 2 и 4% от доходите са за този вид данъци.
Но правителството според проф. Никодемо трябва да прави разлика при облагането между отделните продукти в зависимост от последиците, до които води употребата им. Например алтернативите на горимите цигари, според нея не може да се облагат колкото класическите цигари, най-малкото защото вредните последици от тяхната употреба са много по-малко. Най-малкото те не създават пасивни пушачи, посочи тя.
Само с увеличаване на разходите за публичното здравеопазване трудно може да бъде постигнато по-добро обществено здраве. Необходими са и други чисто фискални мерки, като например увеличение на данъците върху вредни храни, съдържащи захар и разлика в облагането между горимите цигари и техните алтернативи. Това е основният извод от изследване, проведено в Гърция, представено по време на конференцията от Зафеира Кастринаки.
По време на финансовата и дълговата криза Гърция предприе редица мерки за намаляване на публичните разходи, включително в сферата на здравеопазването. Политиците тогава са се водели от разбирането, че ефективността на здравеопазването трябва да се провери чрез реформи, ориентирани към фиксиран бюджет.
Бяха приети редица структурни и оперативни реформи, фокусирани върху подобряване на резултатите за единица средства, вложени в здравеопазването.
В това начинание обаче политиците трябва да обмислят и въпроса как да идентифицират ключовите показатели в тази сфера, каза Кастринаки.
„Защото вие можете да влагате много пари в здравеопазването, но има и високорискови поведенчески фактори, които няма да позволят да видите максимален резултат. Изследването показа, че има доста тясна връзка между продължителността на живота от една страна и фармацевтичните иновации, разпространението на технологиите и изобщо повишаването на разходите за общественото здравеопазване. Само че дори в най-развитите държави, високите разходи за здравеопазване не винаги са последвани от подобрения в здравния статус на населението. Ключово влияние върху тези резултати имат също социалните и икономически фактори като доход, образование, начин на живот, хранене", каза тя.
Задачите на изследването са били да се проследи доколко измеримо нещо като продължителността на живота е пряко свързано с високорисково поведение например прекомерен прием на мазнини, на захар и тютюнопушенето.
Макроизводите гласят, че консумацията на захар и на подсладени със захар безалкохолни напитки, както и употребата на горими цигари са свързани с неблагоприятни последици за здравето. Това се отнася обаче в много по-малка степен за консумацията на мазнини.
Заключението е, че увеличението на разходите за публичното здравеопазване не го прави непременно по-добро. То не действа проактивно, а по-скоро смекчава негативните ефекти от нездравословната консумация.
Целеви интервенции, насочени към ограничаване употребата на горими цигари и консумацията на захар може да бъдат ефективни лостове както за подобряване на здравето, така и за фискалната устойчивост, гласи изводът.