Бармани и камериерки няма, но наргилисти по морето бол
В курортите вече се плаща на човек, за да ти направи коктейл от ухания
Наргилистите са вече демоде, за тях не наемат узбеки, те обикновено освен да палят въглени, викат и хората да седнат в кръчмата.
Нови професии изникват по морето според търсенето и предлагането. В курортите вече се плаща на човек, за да ти направи коктейл от ухания за наргилето. Длъжността се води наргилист и се упражнява в баровете, където се предлага това удоволствие. Популярна е от 2-3 години, но според хора от бранша търсенето на такива профилирани “специалисти” вече отмира.
Запознати твърдят, че преди пандемията и първите години след нея, когато туристите отново се раздвижиха, един наргилист в популярно заведение в Слънчев бряг си е докарвал чисто до 3 бона и нагоре на месец в пиковия август. Повечето собственици на наргиле барове наемат персонал за тази услуга на 4-часов работен ден срещу скромно заплащане и процент от всяка поръчка. В повечето случаи надникът варира между 30 и 40 лв., като освен твърдото в зависимост от категорията на заведението наргилистът получава и от 2 лв. до 4 лв. за всяка забъркана смес в стъклените ориенталски колби. Обикновено това се прави от един или двама души в заведение, които работят предимно след 22 ч, когато има най-много хора в този тип заведения. Някои работодатели им осигуряват и квартирите, но повечето наргилисти си ги плащат от джоба. Немалка част от тях са местни, но има и от вътрешността на страната.
За позицията на наргилист се цанят предимно
млади хора от 18 г. до 25 г., с опит и умения
от баровете в големите градове. Владеенето на език е за предпочитане. Напоследък обаче съдържателите на барове са орязали “щата” заради увеличените разходи за заплати на други по-важни позиции като сервитьори, бармани и чистачи, за които все по-трудно се намират хора вече. Затова пък наргилисти колкото щеш, въпреки многото барове по морето. Това са предимно българи, но понякога уменията си показват и узбеки и киргизи, които бизнесът по морето все повече наема през последните години, за да попълни липсата на работна ръка. Гастарбайтерите от тези държави, където пушенето на наргиле е неизменна част от културата им, обаче не се наемат за наргилисти. Хотелиери и ресторантьори ги пазят за други по-полезни длъжности като миячи, сервитьори, рецепционисти, тъй като за тези дейности от години вече няма достатъчно хора.
Най-много наргилисти има в Слънчев бряг, където е пълно с барове и такъв тип заведения. Срещат се и в Несебър, Созопол, Приморско и Лозенец, но там са малко и рядко и не са така популярни като професия, както е в най-големия ни морски курорт. Там клиентелата е предимно от западняци, склонни към този тип разпускане след вечеря, но и немалко българи си доставят това удоволствие. Зареждането на едно наргиле с ароматен тютюн варира според категорията на заведението - има за 30 лв., по-скъпите стигат и до 200. Понякога наргилистите изпълняват функцията и на викачи, за да привлекат клиенти за омайващите си ухания.
Нова професия е и т. нар. балонеса, която обаче е на ръба на закона. Практикува се по негласно споразумение със собствениците на заведения, тъй като предлагането на райски газ с балони е забранено. Обикновено за балонеси се хващат красиви момичета, които продават балоните. Те струват между 10 и 15 лв., а пълначът прибира между 50 ст. и левче на парче. Работи се предимно пред дискотеки и клубове с жива музика, където има най-много клиенти, желаещи да си покачат адреналина с райския газ, преди да влязат и да разкършат тела. Пласиращите райския газ са
млади и красиви момичета, владеещи западен език,
които държат стоката си в чантичка на кръста със зараден флакон за пълнене. За добро постижение на вечер се смята, ако си докарат 150 лв.
В повечето случаи момичетата не се отчитат на собствениците на заведения, за които е достатъчно да им се осигури клиентела с приповдигнато настроение, която с щедра ръка да харчат вътре за алкохол. Комбинацията на спиртни напитки и райски газ е изключително вредна и често се е случвало млади хора да припадат на една водка. Съдържателите на заведения не сключват договр с балонесите, а просто ги оставят да работят необезпокоявани пред локала, затваряйки си очите за предлагането на забранения райски газ. Употребяват го предимно англичани и скандинавци, но и все повече българи посягат напоследък към балоните да си “завъртят”. Младите го смятат за безвредна дрога и не се замислят какви вредни последствия има при вдишването на диазотния оксид.
Професията балонеса е популярна сред най-оборотните нощни заведения по Черноморието, но най-често се среща в Слънчев бряг. Мълвата носи, че наскоро дискотека в Китен е обявила свободно място за такава позиция. Проверка на “24 часа” показа, че подобна обява в класическия писмен вид няма в нито едно от вървежните заведения в Китен, които още не са отворили и чакат златния дъжд през август. По-скоро става въпрос за разгласяване от уста на уста, че се търсят балонеси, твърдят местни от Китен. И обясняват, че никой бизнесмен не би посмял публично да обяви, че търси балонеси, за да не попадне под ударите на закона. Миналата година след серия инциденти с чужденци и българи по морските курорти парламентът забрани продажбата на райския газ в заведения, като определи глоби от 500 до 12 хил. лв. за повторно нарушение.