Правиш упражнения, а “помпаш” и мозъка - учени казаха как става
Никога не е късно да започнете - спортът предпазва от свързаната с възрастта загуба на мозъчна тъкан по време на стареенето
Мускулната дейност подобрява едновременно физическото здраве и умствената дейност. Това заключение от множество проучвания обаче не се ползва с голямо доверие дори от хора, които се интересуват от темите за здравословен живот. Причината е, че няма достатъчно убедително обяснение на механизмите за такава обвързаност. Въпреки че винаги се обръща внимание на функцията на сигналните молекули, излъчвани от мускулите, ролята на нервите, които стимулират мускулите, е слабо разбрана.
Ново проучване, намерило място в Proceedings of the National Academy of Sciences, подрежда в логична връзка работата на мускулите, нервите и мозъка. Авторите очакват скептицизмът да отстъпи пред доказателствата им, че упражненията и спортът дават тласък на мозъка и може да помогнат за предпазване от влошаване на умствената (когнитивната) дейност.
Биомолекулярни изследователи от Илинойския университет в Ърбана-Шампейн, САЩ, са използвали нов тъканен модел, за да изследват ефекта от нервната стимулация върху мускулната секреция. Така откриват въздействието на специфични биохимични фактори, които по естествен начин стимулират мозъка. Нервите, които казват на мускулите да се движат, също ги подтикват да освобождават повече от биомолекулите, които дават допълнителна сила на мозъка.
Движението е от ключово значение за поддържане на физическо и психическо здраве. То има положителен ефект върху здравето дори ако човек започне да спортува на по-късна възраст.
Някои невролози смятат, че упражненията подобряват когнитивните способности, предизвиквайки дългосрочни промени в част от мозъка, наречена хипокампус, която има водеща роля за паметта и ученето. В по-старо проучване на учени от Илинойския университет се предполага, че двигателната активност по някакъв начин ускорява образуването на неврони. Как точно упражненията променят хипокампуса обаче, остава неизвестно. Най-реалистичната хипотеза е, че химическите сигнали от свиващите се мускулни клетки карат клетките на хипокампуса да растат и да излъчват повече електрически сигнали. А поддържащите клетки, известни като астроцити, регулират растежа и активността на невроните за оптимална мозъчна функция.
Как наистина мускулите си “говорят” с мозъка ?
В новото проучване изследователите се фокусират върху взаимодействието на биоактивните вещества и невроните, които влизат във връзка след задействане на мускулите.
Сигналните молекули, освободени от мускула, отиват в кръвния поток и след това в мозъка. Така създават кръстосано въздействие с ангажиране на невроните в комуникацията.
Нашите органи си говорят помежду си. В случая мозъкът казва на нервите да стимулират мускула, а мускулът освобождава обратно молекули, полезни за мозъчната функция, обяснява ръководителят на проекта Хюнджун Конг.
“Упражненията създават по-стабилно взаимодействие между моторните неврони и мускулите и сега знаем, че нервите, които изпращат сигнала в мускулите, освобождават молекули и извънклетъчните везикули, които са полезни за мозъка. Така че можем да разгледаме ползите от упражненията, фокусирани върху насърчаването на тази връзка. Тя се оказва нещо много повече от простото увеличаване на обема или силата на мускулите.”
Изследователите планират да проучат по-задълбочено механизмите, по които невроните общуват с мускулните клетки, за да определят как нервните импулси стимулират мускулите. И нещо много важно за клиничната медицина: дали нервните импуси влияят върху производството на стимулиращи мозъка фактори, или само върху тяхното освобождаване. Разграничението е важно за отсяване на възможни терапии за хора, загубили нерви или мускули. Тези заболявания влияят върху мускулния метаболизъм и активирането на невроните може да играе основна роля в регулирането на секреционните дейности на скелетните мускули. Отделно може да се окаже полезен инструмент за компенсация, когато функцията на невроните в мускулите намалява с възрастта.
Като крайна цел учените се надяват да уточнят в детайли пълната картина на мозъчно-нервно-мускулната верига и как да я поддържат в оптимална форма.
Според друго проучване - на Харвардския университет - упражненията стимулират физиологичните промени в тялото като насърчаване на производството на растежни хормони - химикали, които влияят на образуването на нови кръвоносни съдове в мозъка и на цялостното здраве на мозъчните клетки.
Мащабно проучване на Центъра за изследване на мозъка към Калифорнийския университет от своя страна доказа, че аеробният фитнес предпазва от свързаната с възрастта загуба на мозъчна тъкан по време на стареенето и дори насърчава образуването на клетки. Паралелно упражненията, които учестяват пулса, подобряват работата на мозъчните региони от по-висок порядък, които участват в контрола на познавателната способност. По-активните или в по-добра физическа форма хора са в състояние да разпределят повече ресурси за внимание към околната среда и да обработват информацията по-бързо, доказват експериментално учените.
Никога не е късно човек да започне да спортува. Още повече че според най-новите медицински открития мозъкът не спира да се обновява, както се мислеше преди. Проучване в американското сп. Cell Stem Cell с хора до 79 г. доказва, че създаването на неврони не спира на 13-годишна възраст. Здравите по-възрастни мъже и жени могат да генерират точно толкова нови мозъчни клетки, колкото по-младите хора.