Саша Гот от La femme: За мен България е специална, чувствам, че й принадлежа
Музиката ни е усещане за оставане, докато си тръгваш, преплитане на сън с реалност, казва съоснователят на световно известната френска група
Първата китара получава от дядо си - българин, който бяга от страната по времето на комунизма и става един от най-известните диригенти във Франция
Френската супер шик неопсихаделик група La Femme пристигна за своя първи концерт в България на 21 май. Групата зарадва българските си почитатели с взривяващо емоционален и вдъхновяващ концерт в Joy Station, София.
На сцената излязоха седем музиканти, които пренесоха публиката в друго измерение с много синтезатори, барабани, бас и китари. Силната енергия се усещаше навсякъде във въздуха и завладя напълно сърцата на феновете.
Изпълнители и публика бяха в невероятен синхрон, който изпълни цялото пространство с любов и великолепие. Концертът бе първата изява на групата в Източна Европа и част от мега турне в над 25 държани в САЩ, Канада, Латинска Америка, Европа и Австралия.
През последните 10 години La Femme създава свое собствено движение, вдъхновено от различни музикални жанрове, като ню уейв, рок, електро и пънк, a Pitchfork ги определя като една от най-големите рок групи във Франция в момента. La Femme имат множество златни албуми, печелили са „Victoires de la Musique" - еквивалент на наградите „Грами" във Франция, свирили с Red Hot Chili Peppers на европейското им турне през 2016 г.
Пред „24 часа" съоснователят на La Femme Саша Гот разказва повече за групата, за музикалните послания и за това какво го свързва с България
- Здравейте, Саша! За пръв път правите концерт в България – родината на вашия дядо. Как се чувствате? Какво знаете за страната ни, харесва ли ви?
- Да, много харесвам България. Чувствам се свързан със страната и за мен това място е специално. Усещам силна връзка с България заради корените си – дядо ми е българин.
Миналото лято посетих за първи път вашата страна, защото изпитвах вътрешна потребност. Свързах се с роднините си и създадох много приятелства в България. А малко след това се върнах отново, за да запиша музика с оркестъра на Българското национално радио. Много обичам българската музика и я чувствам близка до същността си.
- Разкажете ни повече за вашия дядо, който също е бил музикант.
- Да, той е един от най-известните диригенти на Франция, казва се Михаил Зарев. По време на студената война бяга от България. В този период той преживява изключително трудно пътуване към Запада. Крие се по вагони, пресича планини пеша и крайната му дестинация в последствие се оказва Франция, където решава да се установи и започва да ръководи хорове.
Дори пише книга за живота си / "Чужденец в собствената си страна", издаден през 2007 г. – б.а./, но никога повече не се връща в България. Спомням си, когато бях малък, той ме учеше да свиря и благодарение на него успях да се докосна до музиката толкова силно.
Първата ми китара беше подарък от дядо. Винаги е бил огромно вдъхновение за мен. Неговата душевност събуди изкуството в моята душа и аз винаги ще се чувствам изключително свързан с него, макар и вече той да не е сред нас.
- А повлияла ли е връзката с дядо ви на групата La Femme и начина, по който изразявате себе си чрез вашата музика?
- О, да със сигурност! Мисля, че съм наследил любовта си към музиката от него и това е било една от основните причини за създаването на групата. А напоследък все повече се чувствам привлечен от българската народна музика. Много харесвам вашите неравноделни ритми.
В миналото бях изцяло насочен към пънк звученето, но сега нещата се променят. Обожавам да слушам Дунавското хоро и често си го пускам.
- Днес La Femme е една от най-известните групи във Франция, имате милиони почитатели в цял свят. Но как започна всичко?
- Създадохме La Femme през 2010 г. в Париж с моя приятел Марлон. Започнахме с малки концерти на парижката сцена. Имахме идея да направим нещо различно.
Трудно можем да определим стила си, защото той е смесица от рокабили с музика от 60-те и 70-те години, преплетен с ню уейв и психоделик звучене. По-късно заминахме за САЩ, за да се срещнем лице в лице с истинския „рок енд рол".
- В момента бандата завършва мега турне, в което включихте повече от 20 държави. Къде се почувствахте най-добре приети и къде бихте желали да се върнете отново?
- Обичам преживяванията си във всяка държава, не мога да избера конкретно място. Навсякъде е различно и много ценно за нас. Може би в Мексико сме имали по-луди и диви моменти. Всеки концерт е важен за нас, но сега идването ни в България е наистина много специално и лично за мен. Усещам го като завръщане към корените си и като място, на което принадлежа. Определено се вълнувам, че съм тук.
- Прекрасно е, че усещате сраната ни така близка до сърцето си и харесвате българския фолклор. Когато правите музика какво е основното послание, което искате да предадете? Какво всъщност иска да ни каже La Femme?
- Бих казал, че нашата музика има за цел да накара хората да чувстват със сърцата си. Да усетят онова чувство на сладка носталгия и меланхолия, което е заразяващо и много силно, когато сме под влияние на изкуството. Наричам го усещане за оставане, докато си тръгваш. Много е специално.
Сякаш носталгията носи тъга, но и в същото време те кара да се чувстваш щастлив и благодарен за това, което изживяваш в конкретния миг. Онова, което поезията прави с хората е усещането, което ние искаме да подарим чрез музиката си - преплитането между сън и реалност.
- Като лек за душата?!
- Да, добре казано!
- Вашата музика винаги е носила точно това поетично усещане за носталгия и мечтание. Първата песен на La Femme, която чух преди години, беше Ou va le monde?(Накъде отива света?) Ако сега ви задам въпроса „Накъде отива света?", какъв ще е отговорът?
- О, това е много дълбок въпрос. Бих казал, че в момента всички ние се намираме в ерата на технологиите. Заобиколени сме от машини навсякъде. Технологиите все повече и повече започват да управляват света ни и ако трябва да бъда честен, това е плашещо за мен.
Определям се като доста по-ретро настроен, Old school... Не съм фен на съвременните и модерни неща. Винаги съм обичал да чета книги, да прекарвам времето си без телефон. А сега всички работим с техника, енергията ни е вложена изцяло в технологичния свят.
Това е новият свят и наистина се чувствам объркан от цялата тази модерност, защото смятам, че тя пречи на истинската и качествена комуникация между хората, а това е важно.